Социални предприятия в малките населени места и какво дават на общността

Социални предприятия в малките населени места са рядкост по документи и често се срещат в живота: в регистъра на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към юни 2025 г. има само 176 вписани предприятия (Economic.bg), а около 5 000 фирми сами се определят като социални. Разликата показва, че в селата и малките градове много полезна дейност се върши без официален статут.

Накратко: - Регистърът на МТСП е минал от 38 предприятия през февруари 2023 г. (БТА, прессъобщение на Областна администрация Благоевград) до 176 през юни 2025 г. (Economic.bg). - Читалищата са около 1 000 от приблизително 3 670 субекта, които могат да действат като социални предприятия (оценка за 2015 г.) (Европейска комисия, Social Economy Gateway). - В Котел екип от 17 души от уязвими групи поддържа градини и прави дребен ремонт в шест села (Европейска мрежа за селско развитие (Rural Pact)). - Вписването в регистъра е безплатно, а удостоверение се издава до 14 дни след пълно заявление (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в kik-info.com)).

Какво прави едно социално предприятие в селото

Пример е читалището „Просвета-1870“ в с. Тича, община Котел. С проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 то създаде към себе си звено за озеленяване и поддръжка (Европейска мрежа за селско развитие (Rural Pact)). Бюджетът е 102 255 евро от Европейския социален фонд.

Предприятието заработи в началото на 2022 г. и осигури работа на 17 души от уязвими групи: 16 работници по озеленяването и един технически координатор (Европейска мрежа за селско развитие (Rural Pact)). Те поддържат градини, чистят и ремонтират по малко в шест села на общината.

По наше изчисление по данни на Европейска мрежа за селско развитие (Rural Pact) проектът е струвал около 6 000 евро на работно място (102 255 евро, разделени на 17 души). Сметката е груба, защото бюджетът покрива още ремонт на работилница и склад, част от оборудването и фестивали за популяризиране.

Защо малките места имат нужда от такъв модел

В село често няма кой да окоси градина на възрастен човек, да поправи ограда или да почисти общинско място. Частният бизнес не стига дотам, защото пазарът е малък. Социалното предприятие запълва тази празнина и едновременно наема хора, които трудно намират работа другаде.

Европейската комисия оценява, че социалната икономика в България е около 1% от предприятията, 2% от заетите и 0,7% от добавената стойност (Европейска комисия, Social Economy Gateway). Друга оценка поставя дела на платената заетост на 2,80%, или 82 050 работни места. Комисията описва сектора като развиващ се и предупреждава, че данните са ограничени.

Колко са регистрираните социални предприятия

Източник: Европейска комисия, Economic.bg, прессъобщение на Областна администрация Благоевград (Европейска комисия, Social Economy Gateway, БТА, прессъобщение на Областна администрация Благоевград, Economic.bg)

По наше изчисление по данни на БТА, прессъобщение на Областна администрация Благоевград и (Economic.bg) вписаните са се увеличили около 4,6 пъти за малко над две години (176, разделени на 38). Темпът е бърз, но основата е малка. През 2023 г. в целия Югозападен район, където е и София, вписаните са били едва 20, повечето в столицата.

Какво изисква законът, за да получите статут

Законът определя социалната икономика като предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в kik-info.com)). Той е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 91 от 2018 г., а в сила е от май 2019 г. (Европейска комисия, Social Economy Gateway). Подробно за класовете вижте в Какво е социално предприятие според закона.

Клас А изисква социална дейност с добавена стойност по методика на министъра на труда, прозрачно управление и поне 50% от положителния финансов резултат след данъци, не по-малко от 7 500 лв., за социалната дейност (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в kik-info.com)). Като алтернатива на последното условие поне 30% от наетите, но не по-малко от трима души, трябва да са от уязвими групи.

Клас А+ добавя още едно условие. Или добавената стойност се създава изцяло в общини с безработица над средната за страната, или за социалната дейност отиват над 50% от печалбата и поне 75 000 лв., или поне 30 души от уязвимите групи работят непрекъснато последните шест месеца (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в kik-info.com)). За малките места първото условие е особено значимо, защото много от тях са в общини с висока безработица.

Как се вписва предприятието и какво да подготвите

Вписването става по искане на самото предприятие и не струва държавна такса (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в kik-info.com)). Към заявлението се прилагат документи, които доказват условията по чл. 7 и 8 от закона, като заверени копия. При пълно заявление министърът издава удостоверение в срок до 14 дни, а при пропуски кандидатът има 14 дни да ги поправи.

Преди да подадете документи, проверете три неща. Първо, дали правната форма пасва на целта: четете Сдружение, фондация, ООД или кооперация. Второ, как ще докажете социалната добавена стойност. Трето, откъде ще дойдат парите след края на проекта. Стъпките на самото вписване са описани в Регистърът на социалните предприятия.

Къде проектите се спъват

Договорите в Котел са били за 11 месеца (Европейска мрежа за селско развитие (Rural Pact)). Проектното финансиране създава работа, но не гарантира, че тя ще остане след последната плащане. Тук е най-честата грешка в малките места: предприятието се планира около срока на проекта, а не около клиент, който плаща редовно.

Икономиката на селското предприятие стои на няколко опори. Общината може да купува услуги чрез запазени поръчки, за което има отделен материал в Запазени обществени поръчки. Собствени продажби на занаятчийски изделия и услуги за домакинства добавят приход. Първоначалният грант е добре да служи за оборудване и обучение, а не за заплати за цялата година.

Регионални центрове и подкрепа извън големите градове

МТСП планира регионални центрове за развитие на социалната икономика по проект на стойност 27 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (БТА, прессъобщение на Областна администрация Благоевград). Във всеки център трябва да работят седем експерти, а в Благоевград е предвидена и изложбена зала за продуктите на социалните предприятия. Целта е предприятията и стоките им да станат видими и конкурентни.

Това е практична възможност за малките места: консултация на място, без пътуване до София. Следете сайта на МТСП за обяви и обучения в областта си, защото точният брой центрове и състоянието им към днешна дата не са потвърдени в използваните източници.

Какво остава за наблюдение

Най-ясният показател са 176 вписани предприятия през 2025 г. (Economic.bg) срещу около 3 670 субекта с потенциал, оценени през 2015 г. (Европейска комисия, Social Economy Gateway). Ако през следващите години регистърът надхвърли 400 записа, ще означава, че част от неформалната дейност в селата е получила статут.