Социални идеи
Блог

Дигитална достъпност за малки организации и сайтове без голям бюджет

Дигитална достъпност за малки организации: как да направите сайта четим за хора със зрителни и слухови увреждания по WCAG 2.1 без голям бюджет.

От Редакция на Социални идеи Публикувано: 5 мин. четене
Ръце пишат на черна клавиатура с подсветка, белите букви светят в тъмното
Снимка: Colin / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Дигитална достъпност значи сайтът ви да може да се чете, управлява и разбира от хора със зрителни, слухови или когнитивни затруднения, а европейското мерило за това е WCAG 2.1, ниво АА (Европейски парламент, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). Малка организация може да ползва същото мерило стъпка по стъпка, без агенция и без голям бюджет.

Какво изисква дигитална достъпност от публичните сайтове

Рамката за държавните страници е Директива (ЕС) 2016/2102 за уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от публичния сектор (Институт по публична администрация). Тя влиза в сила през декември 2016 г. и задължава публичните органи да прилагат европейския стандарт EN 301 549 към сайтовете и онлайн инструментите си (Европейски парламент). Този стандарт се основава на WCAG 2.1, ниво АА.

Българските правила за интернет страниците на администрациите отиват по-далеч от технологията: структурата и съдържанието трябва да са достъпни най-вече за хора със зрителни, слухови, познавателни и неврологични увреждания (Министерство на иновациите и растежа). Министерство, което публикува декларация за достъпност, назовава конкретната версия на стандарта, EN 301 549 V3.2.1 от 2021 г., със WCAG 2.1, нива А и АА (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация).

Наш извод: за малка неправителствена организация това е готов критерий. Не измисляйте свои правила, а проверявайте сайта си по тези, по които се оценяват институциите. Ако каузата ви е свързана с работа на хора с увреждания, недостъпната страница противоречи на самата мисия.

Как четирите принципа се превръщат в проверка на сайта

WCAG е изготвен от Консорциума на световната мрежа (W3C) за всички, които пишат, програмират и проектират уебсъдържание (Европейски парламент). Насоките се подреждат около четири принципа, известни като POUR.

Принцип Какво значи за сайта Пример
Лесно разпознаване съдържанието стига до поне едно сетиво описание на снимките с текст
Оперативност управление с различни средства работа само с клавиатура
Разбираемост ясен език, предвидим интерфейс помага при затруднения с четенето
Стабилност работа в различни браузъри и устройства съвместимост с екранен четец

Източник: Европейски парламент, страница за достъпност на уебсайтовете (Европейски парламент)

Най-евтината проверка е да оставите мишката и да обходите страницата само с клавиатурата. Ако не стигате до менюто, формата за записване или бутона за дарение, не стигат и част от читателите ви (Европейски парламент). Втората проверка е увеличението на страницата: от институционален сайт се очаква по-голямата част от съдържанието да остава използваема при него.

Къде се провалят дори министерствата

Никой не е съвършен. Европейският парламент определя сайта си като отчасти съответстващ на WCAG 2.1, ниво АА, и признава, че част от видеоматериалите може още да не са оптимизирани (Европейски парламент). Българско министерство също оценява сайта си като частично съответстващ (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация).

Конкретните пропуски там са два: недостатъчно ясно предназначение на връзките и нетекстово съдържание без описание (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). В отделни части на сайта има бутони и изображения без достатъчно наименование или алтернативен текст. Видеото и липсващите описания са слабите места и при ресурсни институции, затова при малък екип те са още по-вероятни.

Оттук следва наш извод: започнете с описанията на снимките и с имената на връзките, а не със скъпо пренареждане на дизайна. Вместо „натиснете тук“ пишете „запишете се за акцията“, за да се чете връзката смислено и извън контекста си.

Как да помогнете на хора със зрителни и слухови увреждания

За зрението основата е текстът. Описвайте всяка снимка с едно кратко изречение за това какво се вижда и защо е там, и проверявайте страницата с екранен четец или увеличително стъкло, както препоръчва европейската институция (Европейски парламент).

За слуха основното е видеото. Европейският парламент сам признава, че част от видеоматериалите му може още да не са оптимизирани (Европейски парламент). Субтитрите и писмената версия на изказването са наша препоръка и струват много по-малко от нов сайт. Ако записвате събития, обучения или кампании, подготвяйте текстовия вариант заедно с видеото.

Обществените услуги вече мислят и за живия превод. Агенция за социално подпомагане посочва безплатна услуга за превод на български жестов език за глухи и сляпо-глухи хора (Агенция за социално подпомагане). Организирате ли събитие, попитайте участниците предварително какво им трябва, вместо да гадаете. Ако имате видео от хакатон или друго събитие, същото правило важи за записа му.

Самооценка и декларация за достъпност за малък екип

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация подготвя декларацията си чрез самооценка от собственика на сайта (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). Малка организация може да направи същото с чеклист по четирите принципа и да запише какво е проверила и кога.

Декларацията следва ясен ред: кой сайт се оценява, кой стандарт е спазен, какъв е статусът и кое съдържание остава недостъпно (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). За малък екип половин страница с тези точки, на видно място, е достатъчна. Добавете и начин за връзка, защото човек, който срещне проблем, трябва да знае къде да пише.

Агенцията за социално подпомагане има отделна форма за сигнали по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (Агенция за социално подпомагане). Вашият вариант може да е обикновен формуляр или адрес за писма. Министерството приема сигнали по няколко начина и ги разглежда до два месеца, като отговорът описва мерките и срока им (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). Ако сте двама-трима души, обещайте по-кратък срок само когато можете да го спазите.

Тестовете може да поеме доброволци. Подредете работата им с безплатни платформи за управление на доброволци, а напредъка отчитайте по метода от наръчника за измерване на въздействието на малък проект.

Може ли да се учи от български изследователски екип

Научен проект на институти към БАН планира методология за дигитална достъпност в български условия и достъпни хранилища със свободен достъп (Институт по математика и информатика при БАН). В екипа има изследователи със зрителни ограничения, което според авторите повишава достоверността на методологията. Резултатите се разпространяват при отворени, недискриминационни условия.

Практическият урок за организациите е друг: поканете хората, за които пишете, да изпробват страницата ви. Един тест от такъв човек показва повече от дълъг списък със стандарти. Проектът може да даде идеи, но не заменя проверката на собствения ви сайт (Институт по математика и информатика при БАН).

Какво прочетените страници не позволяват да се каже

Директивата и правилата касаят сайтовете на администрациите (Институт по публична администрация, Министерство на иновациите и растежа). Прочетените страници не показват дали малка неправителствена организация е длъжна да спазва същите изисквания, затова такова задължение не твърдим.

Европейският акт за достъпност беше подсказка за темата, но в нито една от прочетените страници не е разгледан. Затова не посочваме нито негови изисквания, нито дати. Какво точно важи за малка неправителствена организация, ще покаже самият му официален текст.

Източници

  1. Политика за достъпност — Агенция за социално подпомагане
  2. Достъпност на уебсайтовете — Европейски парламент
  3. Достъпност на уеб сайтовете и мобилните приложения — Институт по публична администрация
  4. Правила за институционална идентичност на интернет страниците и порталите на държавната администрация — Министерство на иновациите и растежа
  5. Декларация за достъпност — Министерство на иновациите и дигиталната трансформация
  6. За проекта - Дигитална достъпност за хора със специални потребности — Институт по математика и информатика при БАН

Свързани материали

Редакция на Социални идеи

Редакция на Социални идеи е малък екип, който работи от София, България. Пишем за социалното предприемачество и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@oib.bg.