Краудфъндинг платформи в България и коя пасва на социална идея

Краудфъндинг платформи в България има няколко, но лицензираните работят с инвестиции срещу акции или лихва, а не с дарения за кауза. Комисията за финансов надзор е лицензирала или регистрирала общо четири български доставчика на колективно финансиране (Forbes България). Затова сдружение или читалище с идея без печалба по наша преценка рядко ще намери там подходящ вход.

Накратко: - Четирите български доставчика са „Колективно финансиране“ АД (SpaceCrowd), „Афранга“, „Пейшънт кепитъл“ и „Пропъртипиърс“ (Forbes България). - През SpaceCrowd при представянето му през февруари 2025 г. набират средства само акционерни дружества, които увеличават капитала си с акции. - Кампаниите там траят от 4 до 6 седмици, а инвеститорът може да се откаже до 4 дни след покупката. - За дарения и награди срещу подкрепа прочетените материали описват само международни сайтове като GoFundMe, Indiegogo, Kickstarter и Patreon (Бизнес Ангел).

Кои платформи за колективно финансиране са лицензирани у нас

Правилата идват от европейски регламент, в сила от 2022 г. и пренесен в българското законодателство (Forbes България). Преди него български компании използваха основно регионалната платформа SeedBlink. SpaceCrowd е търговското име на услугата на „Колективно финансиране“ АД. Създадена е от Българската фондова борса и Централния депозитар и е лицензирана от КФН през ноември 2023 г. (SpaceCrowd)

„Пейшънт кепитъл“ е насочена към проекти със социално и екологично въздействие. Официалното ѝ представяне беше на 1 декември 2023 г. в София (genasabeva.com, Национална бизнес поща). Анонсът преди събитието обещаваше 5 проекта, а на самото събитие бяха показани 7, които общо търсеха 2 430 000 евро. Залата събра над 150 инвеститори, представители на финансиращи институции и създатели на проекти.

„Афранга“ е краудлендинг платформа, тоест инвеститорите отпускат пари на проекти срещу лихва. През 2025 г. тя преминава изцяло към европейската регулация и отчита 500 000 евро месечни лихвени плащания към инвеститорите (Profit.bg (съдържание от Afranga)). Материалът в Profit.bg е маркиран като съдържание от самата компания, така че числата са нейни собствени.

Източник: Forbes България, Национална бизнес поща, Profit.bg (Profit.bg (съдържание от Afranga), Forbes България, Национална бизнес поща)

Такси и успеваемост на кампаниите, които не се виждат публично

Бриф като този обикновено иска таблица с проценти такса и дял успешни кампании. В прочетените страници на българските платформи такива числа няма. Затова не ги изчисляваме и не ги предполагаме. Единственото общо предупреждение е от обзор на международните сайтове: възможни са високи такси за обработка на плащанията и няма гаранция за успех на проекта (Бизнес Ангел).

Има косвени индикации за мащаба. Целевата група на SpaceCrowd са компании, които търсят между 200 хил. и 1,5 млн. лв., а таванът на набирането според изданието е 5 млн. лв. (Forbes България). „Пейшънт кепитъл“ представи седем проекта за 2 430 000 евро. По наша сметка по данни на genasabeva.com това прави около 347 хил. евро на проект.

Това са суми на бизнес, не на ученически клуб. Заявената от „Пейшънт кепитъл“ цел беше поне 20 финансирани проекта до края на 2024 г. (genasabeva.com) В прочетените материали не открихме отчет колко от тях са се случили.

Самите съобщения за първенство си противоречат. Пейшънт кепитъл се представя за първа национална платформа за социални и екологични проекти (Национална бизнес поща), докато SpaceCrowd и Афранга са описани като първа лицензирана платформа в България (Profit.bg (съдържание от Afranga), SpaceCrowd). Така титлата „първа“ е маркетинг и не помага при избор.

Кога българска платформа е по-добра от международна

Българската платформа е логична, когато търсите инвеститори, а не дарители. Ако сте търговско дружество и можете да издадете акции, SpaceCrowd ви дава регулирана среда и инвеститори, регистрирани чрез собствения си инвестиционен посредник (Forbes България). Планирани са и облигации и заеми, но те още не бяха налични при представянето. По наша преценка кампания в България е най-подходяща за социално предприятие, което вече има приходи и може да покаже растеж.

Международните сайтове са за друг тип подкрепа. GoFundMe събира средства за лични каузи и благотворителност и позволява редовни месечни дарения (Бизнес Ангел). Indiegogo дава избор дарителят да получи награда или не, а Kickstarter е насочен към технологии, изкуство и дизайн и има строги правила за яснота на целта. Patreon е за творци, които градят абонатна общност.

Изборът следва от това какво давате в замяна. Ако обещавате дял от компанията или лихва, сте в регулираната българска рамка. Ако обещавате само благодарност, книга или билет, по-близо са международните модели. Ще е нужно и платежно решение, което работи в България, а то вече е извън прочетените източници.

Какво изискват платформите и къде се спъват социалните идеи

Входът в SpaceCrowd минава през форма на сайта. Изискват се основен информационен документ, бизнес план, финансови отчети и оценка на компанията от лицензиран консултант (Forbes България). За всяка кампания се създава профил с целева сума, минимална сума за успех, цена на акция и срок. Тази оценка и документите струват време и пари, които източникът не уточнява.

При „Афранга“ защитата на инвеститора започва с оценка на знанията и опита му и с ключова информация за всеки проект (Profit.bg (съдържание от Afranga)). „Пейшънт кепитъл“ добавя консултативен съвет, който оценява проектите (Национална бизнес поща). И трите платформи следователно гледат цифрите и бизнес модела, а не само добрата кауза.

Типичната грешка при младите екипи е да започнат с избора на платформа, а не с правната форма. При представянето на SpaceCrowd през него набират средства само акционерни дружества, които увеличават капитала си с акции (Forbes България). Затова първо проверете дали правната ви форма изобщо позволява такава кампания. Прочетете за правната форма на социалния бизнес и за класовете социални предприятия по закона.

Проверка преди регистрация, която можете да направите още днес

Започнете с въпроса какво обещавате на подкрепящите. Акции, лихва, награда и дарение водят до различни платформи и различни документи. Запишете го в едно изречение и го покажете на човек, който не познава проекта.

После поискайте от платформата писмено ценова листа и условия: такса за кампания, такса върху събраната сума, какво става при недостигната минимална сума. Българските страници, които прочетохме, не публикуват такива числа, затова питайте директно.

Сравнете целевата си сума с реалния мащаб. Ако търсите няколко хиляди евро, нито акционерна кампания, нито краудлендинг са подходящи според посочените диапазони (Forbes България). Тогава по-реалистични са общински програми, дарители и европейски средства. Отправна точка са финансирането на младежки проекти от ЕС и обзорът на финансирането на социалното предприемачество.

Накрая проверете датата на всеки материал за платформите, включително този. Данните за SpaceCrowd са от февруари 2025 г., а планираните тогава облигации и заеми може вече да са пуснати. Ползвайте сайтовете на самите платформи за актуалните правила (SpaceCrowd).