Как да измерите въздействието на малък социален проект

Рано или късно всеки малък проект чува въпроса: „А какво се промени?“ Пита го фондацията, която дава грант, общината, партньорът, понякога и самият екип. Добрата новина е, че за да отговорите честно, не ви трябва голяма оценка с външни експерти. Трябват ви ясна цел, няколко добре избрани показателя и навик да записвате.

Резултат не е въздействие

Европейският подход към измерването на социалното въздействие различава пет звена във веригата. Така ги описва докладът на експертната група към Европейската комисия за социалното предприемачество (GECES) от 2014 г.:

Най-честата грешка е да се отчитат продуктите като въздействие. „Проведохме 30 срещи“ е продукт. „Две трети от децата четат по-бързо в края на годината“ вече е ефект. Докладът на GECES предупреждава точно за това: продуктите са средство, а не цел.

Петте стъпки

Докладът препоръчва един и същ процес от пет етапа, взет от практическото ръководство на Европейската асоциация за рисково дарителство (EVPA) от 2013 г.:

1. Определете целите. Какво искате да промените, за кого и как? Тук се ражда и вашата „теория на промяната“: веригата от дейности до ефекти.
2. Определете заинтересованите страни. Кой печели, кой дава, кой решава? Деца, родители, учители, читалището, дарителят.
3. Изберете показатели. Малко на брой и свързани с целите. За клуба по четене това може да е скоростта на четене, броят книги, взети за вкъщи, и мнението на учителите.
4. Мерете, проверявайте и оценявайте. Съберете данните, сравнете ги с изходната точка, попитайте хората.
5. Отчетете, научете и подобрете. Разкажете какво сте видели, включително какво не е проработило, и променете следващия цикъл.

Етапите не са еднократно упражнение. Според доклада те трябва да станат част от нормалната работа на екипа през целия живот на проекта.

Колко да мерите: правилото за пропорционалност

Измерването струва време и пари. Затова ключовото понятие в европейския подход е пропорционалността. Усилието и точността трябва да съответстват на размера на организацията, на риска и на това за какво ще се използват данните. Докладът го сравнява със същественост в счетоводството: мерете това, което би променило решението на някой, който чете отчета ви.

За малък проект това означава:

• три до пет показателя, а не трийсет;
• изходна точка: кратко измерване в началото, без което няма с какво да сравните;
• истории, не само числа. Докладът изрично казва, че разказът за промяната в живота на хората винаги трябва да е на първо място. Числата са само негово отражение;
• честност за ограниченията. Ако нещо не сте успели да измерите, напишете го и обяснете защо.

Какво щеше да стане и без вас

Въздействието е промяната спрямо това, което щеше да се случи така или иначе. Затова е нужно сравнение: с подобна група, която не участва, или с траекторията на участниците преди проекта.

Докладът назовава четири корекции, които сериозните оценки правят:

• мъртво тегло: каква част от промяната щеше да настъпи и без вас;
• изместване: дали ползата за едни не е за сметка на други;
• принос на други: колко от промяната се дължи на училището, семейството или друга организация;
• отслабване: колко бързо ефектът изчезва след края на проекта.

За малък проект не е нужно да изчислявате всичко това. Достатъчно е да го обмислите и да не приписвате на себе си цялата промяна.

Ако кандидатствате за статут на социално предприятие

Тук има и законово изискване. За вписване в Регистъра на социалните предприятия всяко предприятие попълва формуляр за социалната добавена стойност по методика на министъра на труда и социалната политика (чл. 7, т. 1 от закона). Методиката е утвърдена със заповед през май 2019 г. и е публикувана на сайта на МТСП за социалната икономика.

Формулярът има три части: общи данни за предприятието, икономически показатели и показатели за интеграцията на хора от уязвимите групи. Всеки отговор носи от 1 до 5 точки. До 8 точки включително се приема, че няма социална добавена стойност, а от 9 точки нагоре, че има.

Важно е да се разбере какво мери този формуляр. Той проверява дали предприятието отговаря на праг: приходи, източници на финансиране, заплати, реинвестирани средства, брой наети от уязвимите групи. Той не казва колко се е подобрил животът на хората, с които работите. За това ви трябва собственото измерване по стъпките по-горе. Двете неща се допълват.

Прост инструментариум

• кратка анкета в началото и в края, с едни и същи въпроси;
• таблица с показателите, попълвана всеки месец;
• две-три истории на участници, записани с тяхното съгласие;
• среща на екипа след всеки етап: какво научихме, какво сменяме.

Ако тепърва оформяте идеята, започнете от потребностите на хората. Как се прави това бързо и с прототипи, разказваме в наръчника за дизайн мисленето и дизайн спринта. Къде да търсите пари за проекта, вижте в наръчника за финансиране.