Дизайн спринт „Здравословен начин на живот“, 5 октомври 2019: как се проектира промяна в навиците

На 5 октомври 2019 г., от 9:00 до 18:00 ч., се проведе второто издание на „Идеите – Дизайн Спринт за социални предприемачи“. След първия спринт през март, посветен на образованието, темата този път беше здравословният начин на живот. Форматът остана същият: един ден, малки екипи и пътят от проблем до първи прототип по метода Design Sprint. Участието беше с платени билети, по-евтини при ранна регистрация.

Тази страница разказва какво означава да приложиш спринт към тема като здравето и защо тя е особено подходяща за социални предприемачи.

Защо здравето е труден проблем за дизайн

Повечето хора знаят, че е добре да ядат повече плодове и зеленчуци, да се движат и да не пушат. Проблемът рядко е липсата на информация. Проблемът е разликата между знанието и ежедневното поведение: времето, цената, навиците, средата, в която човек живее и работи.

Точно затова здравословният начин на живот е добра тема за дизайн спринт. Методът не започва от решението („да направим приложение за хранене“), а от конкретния човек и конкретната пречка. Въпросът не е „как да накараме хората да живеят по-здравословно“, а например „какво пречи на работещ родител в малък град да готви със зеленчуци три пъти седмично“. Колкото по-тесен е въпросът, толкова по-лесно се проверява дали едно решение работи.

Какво казват данните за България

Европейското здравно интервю (EHIS) е проучване, което Евростат провежда във всички държави от ЕС по единна методика. Последното издание с публикувани данни е от 2019 г. – годината на спринта. Ето няколко показателя за хората на 15 и повече години:

Физическата активност тук се мери по определение, което Евростат основава на препоръките на Световната здравна организация: движение извън работата, на периоди от поне 10 минути, общо поне 150 минути седмично. Според обзора на Евростат над 80% от хората в България не са имали такава активност.

Числата очертават три ясни полета за работа: храненето, тютюнопушенето и движението. И в трите България е по-далеч от средното за ЕС. Изключение е затлъстяването (ИТМ 30+), където страната е под средното ниво.

Как изглежда спринтът по такава тема

Еднодневният вариант на спринта минава през шест фази. Ето как те се прилагат към здравословния начин на живот:

• Разбиране. Хора, които работят по темата, представят проблема от различни страни: какво казват данните, какво вече е опитано, къде хората се отказват.
• Дефиниране. Екипът избира една група хора и една пречка. Например: младежи, които започват да пушат в гимназията, или възрастни, които седят по цял ден на работа.
• Скициране. Всеки участник рисува свои решения поотделно, без обсъждане, за да не се изгубят идеите на по-тихите.
• Решение. Екипът гласува и избира една посока за проверка.
• Прототип. Нещо, което може да се покаже: макет на листовка, екран на приложение, правила на игра, план на обедно меню в училище.
• Валидиране. Прототипът се показва на хора от избраната група, а екипът записва какво разбират, какво ги привлича и какво ги отблъсква.

Оригиналният метод на GV разпределя същите задачи в пет дни и завършва с разговори с реални потребители. Смисълът е идеята да се провери, преди за нея да се похарчат месеци работа и пари. В един ден проверката е по-скоро първа реакция, отколкото доказателство, че решението ще промени поведение.

Капани при здравните теми

Здравето има свои рискове, които един спринт трябва да отчита:

• Съветите не са решение. Прототип, който просто казва на хората какво е полезно, повтаря нещо, което те вече знаят. По-силните идеи променят средата или правят здравословния избор по-лесен.
• Медицинското съдържание иска проверка. Всяко твърдение за ползи, дози или режими трябва да идва от официален източник или от лекар, а не от екипа.
• Промяната в поведението се мери бавно. Резултатът от един ден е хипотеза. За да се види дали работи, трябва пилот с измерване през седмици и месеци.

Какво остава неизвестно

Не открихме публичен отчет за това колко души участваха във второто издание и кои идеи бяха разработени. Затова не пишем за резултати.

Как протече първият спринт, на тема образование, може да прочетете на страницата за дизайн спринта за социални предприемачи от март 2019 г. Подробно ръководство за метода – от петте режима на дизайн мисленето до петте дни на спринта – има в статията Дизайн мислене и дизайн спринт за социални проекти. Как да измерите дали един малък проект наистина променя нещо, разказваме в наръчника за измерване на въздействието.