Социален бизнес след Софийския икономически форум и мястото на младите

Социален бизнес след Софийския икономически форум почти не се чува от трибуната. Седмото издание се проведе на 26 октомври 2026 г. в хотел „София Балкан Палас“, а сред обявените му теми няма отделна за социална икономика, младежки организации или граждански инициативи (Newbusiness.bg). За млад екип с идея за общността това показва къде се водят стратегическите разговори и къде още липсва неговият глас.

Кои теми получиха трибуна през октомври

Форумът е на Делфийския икономически форум и програмата му имаше девет теми: европейско единство, геополитика, първа година в еврозоната, публично-частни партньорства, демография, енергийна сигурност, изкуствен интелект, инфраструктура и кръгова икономика (Newbusiness.bg). Шестото издание през януари 2026 г. беше подредено около сходна ос – икономика, енергетика, инфраструктура и чужди инвестиции (Stroitelbg.bg).

Най-близо до социалната тема стоят две реплики от откриването. Организаторът нарече Югоизточна Европа регион на идеи и сигурност, а премиерът каза, че без сигурност няма обществено развитие, инвестиции и човешки капитал (Entrepreneur.bg). Понятието „социално предприятие“ обаче не се появява в нито един от прочетените материали за двете издания (Newbusiness.bg, Stroitelbg.bg, NOVA).

Къде младите организации могат да влязат в дебата за хората и технологиите

Панелът за демографията разглежда застаряването на населението и ефекта му върху пазара на труда (Newbusiness.bg). Вицепремиерът Пеканов пък посочи, че европейското финансиране вече се насочва към конкретни цели, а не само към големи инфраструктурни обекти (NOVA).

Нашият извод е следният. Когато работоспособното население намалява, общините и работодателите ще търсят точно онова, което социалните предприятия правят: заетост за трудно наемаеми хора, грижа и обучение по местата. Форумът не казва това. То следва от съчетанието на демографската тема и подхода „пари срещу резултати“ (Newbusiness.bg, NOVA).

Най-силна е връзката в малките населени места. Как се държат млади хора там, където няма големи работодатели, показва материалът за младежкото предприемачество в селата.

Колко голямо е изоставането в дигиталните умения

Председателят на Българската търговско-промишлена палата посочи, че изкуствен интелект ползват 20% от предприятията в ЕС и 8,5% у нас, а основните дигитални умения са 71,5% в ЕС и около два пъти по-ниски в България (Entrepreneur.bg). Той поиска целеви програми и включване на камарите и работодателските организации. Данните за 2025 г. се потвърждават от БТА: българският дял е 8,55%, а средно в ЕС е всяко пето предприятие (БТА).

Източник: Евростат чрез БТА (БТА)

По данни на БТА изоставането се е разширило: през 2024 г. делът у нас е 6,47% при 13,5% в ЕС, а през 2025 г. е 8,55% при около всяко пето предприятие в ЕС (БТА). България расте, но Европа расте по-бързо. Данните обхващат само предприятия с 10 и повече заети, така че малките екипи и НПО изобщо не личат в тях. Това е и пропуск във формулата на камарата: тя говори за работодателски организации (Entrepreneur.bg), а не за граждански.

Какво променя подходът с резултати за малка организация

Пеканов описа новия модел на бюджета на ЕС, при който парите се свързват с изпълнени цели, и каза, че България го подкрепя (NOVA). Конкретни суми и срокове за младежки или социални инициативи не бяха обявени в прочетените материали (Newbusiness.bg).

Организации, които измерват въздействието си от първия ден, ще са по-подготвени за такъв модел. Законът вече изисква това: социалната дейност трябва да създава добавена стойност, измерена по методика на министъра на труда и социалната политика (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в КИК-Инфо)). Затова записвайте колко души работят, от кои групи са и какво се е променило в общността.

Какво дава законът на младежка организация

Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика не говори за „младежки“ организации. Сред целевите групи обаче са хората до 29 години без предходен професионален опит, чието наемане се брои към изискваните дялове (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в КИК-Инфо)).

Клас А изисква измерима социална добавена стойност, прозрачно управление с участие на членове или заети и още едно от две: над 50% от положителния резултат след данъци за социална дейност и най-малко 7 500 лв., или поне 30% заети от целевите групи, не по-малко от трима (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в КИК-Инфо)). Клас А+ добавя условие, например най-малко 75 000 лв. при същия дял от резултата, най-малко 30 души от целевите групи с шест месеца непрекъсната работа или добавена стойност изцяло в общини с безработица над средната за страната.

Как се класифицира предприятието, обяснява текстът какво е социално предприятие според закона, а за парите има материал за финансирането на социалното предприемачество през 2026 г..

Как да се подготвите за регистъра и за разговора с бизнеса

Първо проверете дали организацията отговаря на условията за клас А или А+. Подкрепящите мерки по закона се ползват след вписване в регистъра (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в КИК-Инфо)). Министърът издава удостоверение в срок до 14 дни от заявлението, ако няма пропуски, а при пропуски имате 14 дни да ги отстраните.

Второ, потърсете местните камари. Председателят на БТПП поиска камарите и работодателските организации да бъдат включени в целевите програми (Entrepreneur.bg), а форумът събра представители на институциите, бизнеса и икономическите среди (NOVA). Хакатоните и инкубаторите за млади хора са втори път към същите контакти.

Регистърът е публичен и показва име, правна форма, клас, дати и дейности (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст в КИК-Инфо)). След вписване клас А доказва съответствието си в рамките на един месец на всеки три години, а клас А+ на всеки две.