Активност на първогласуващите в България и какво казват данните

Активността на първогласуващите в България не може да се прочете в нито една официална таблица, защото страната не публикува обобщена статистика на гласувалите по възраст (Европейска комисия, YouthWiki). Всичко, което се цитира за младите, е оценка по изходни проучвания и допитвания. Най-добре документирана е оценката за европейските избори от 9 юни 2024 г.: около 45% от младите с право на глас са гласували (БТА).

Тези оценки описват младите като цяло, не само навършилите 18 години тази година. Правото на глас е от 18 години за парламентарни, местни и европейски избори и за референдум, а промяна не се подготвя (Европейска комисия, YouthWiki). Затова числата по-долу са най-близкото до отговор, не точно измерване.

Колко млади гласуват, ако няма официална разбивка?

Единствената съпоставка за 2024 г. е между две числа. Общата активност на европейските избори е 33,78% (Европейска комисия, YouthWiki), а за младите оценката е около 45% (БТА). По наше изчисление по данни на тези два източника младите са гласували с около 11 пункта повече от средното за страната (45 минус 33,78).

Разликата е полезна, но не е доказателство. Оценката идва от доклад по проект за младежко участие, а не от преброяване (БТА), и страницата на YouthWiki изрично предупреждава, че официална статистика по възраст липсва (Европейска комисия, YouthWiki).

Как се движи общата активност от 2021 до 2026 г.

Младите гласуват в обща среда, която е променлива. След пика от 49,1% през април 2021 г. активността пада до около 38–41% при повечето избори, а през юни 2024 г. стига най-ниското равнище в редицата (The Sofia Globe). Април 2026 г. я връща над половината от избирателите (Politpro).

Източник: The Sofia Globe за 2021–2024 г. (The Sofia Globe); Politpro за април 2026 г. (Politpro)

По наше изчисление по данни на тези източници активността през април 2026 г. е с 12,2 пункта над тази от октомври 2024 г. (51,1 минус 38,94). Правото на глас имат над 6,5 милиона души (bTV Новините), така че всеки пункт е около 65 хиляди избиратели.

Какво показват европейските сравнения за младите?

Изследването на Евробарометър сред младите на 15–30 години установява, че 64% от младите европейци възнамеряват да гласуват на европейските избори през 2024 г. (Европейски младежки портал). В България намерението е 54% (БТА). Страната е сред държавите с най-голям дял млади, които не смятат да гласуват.

Над 70% от младите европейци гласуват на избори, а активността им на европейските избори през 2024 г. е спаднала в сравнение с 2019 г. (Европейски младежки портал). Ние четем това като предупреждение срещу утешителния извод: по-високата активност на младите у нас спрямо общата не означава, че България стои добре спрямо младите в другите държави.

Намерението от 54% е над оценката за реалното гласуване от около 45% (БТА). Методите са различни и числата не са пряко съпоставими, но посоката е ясна: между обещанието и урната се губи част от младите.

Как гласуваха младите на 19 април 2026 г.?

Изходното проучване на „Алфа Рисърч“ показва, че сред гласоподавателите на 18–30 години 34% са подкрепили „Прогресивна България“, 22% са избрали ПП–ДБ, а 14% – ГЕРБ (Novinite.com). Тези три листи събират общо 70% от гласовете на групата, по наше изчисление по данни на източника.

Още по-показателно е, че 67% от хората, които не са гласували на предишния вот, този път са избрали „Прогресивна България“ (Novinite.com). Новите гласове идват от тези, които са стояли настрана. Източникът обаче не дава активност на младите като дял от младите, а само разпределение на гласовете, затова не може да се твърди колко от тях са гласували за първи път.

Какво не казват източниците

Първо, няма брой на навършилите 18 години и гласували за първи път. Не открихме такъв в отворените страници, затова не го посочваме. Второ, изходните проучвания и европейските анкети използват различни възрастови граници: 18–30 години при едни, 15–30 при други (Европейски младежки портал, Novinite.com).

Трето, активността по региони е силно разнородна. На 19 април 2026 г. в 16 часа най-висока е в 23-ти МИР в София с 43,38%, а най-ниска в Кърджали с 23,34% (bTV Новините). Това е обща активност, но показва, че младият избирател в София и в Кърджали гласува в различна среда.

Какво да направят организациите извън секциите

Доброволческата организация, училището или читалището не може да промени избирателните правила, но може да измери собствения си ефект. Попитайте анонимно участниците дали са гласували на последния вот и сравнете резултата с общата активност от таблицата по-горе. Така ще имате свое число, а не чужда оценка.

За обучение в честността на вота вижте как работят наблюдателите на изборите през 2026 г. Ако искате да задържите младите в обществения живот и между вота, доброволчеството е добра първа стъпка. Пари за младежки инициативи на местно ниво има и по Еразъм+ и Европейския корпус за солидарност.

Официалните данни за изборите публикува ЦИК на cik.bg. Искайте от ЦИК и от НСИ разбивка по възраст; докато я няма, посочвайте в текстовете си, че числата за младите са оценки.

Какво остава за наблюдение

През юни 2024 г. младите са гласували с около 11 пункта над общата активност от 33,78% (Европейска комисия, YouthWiki, БТА). Когато следващото изходно проучване даде оценка за вота, която може да се сравни с общите 51,1% от април 2026 г. (Politpro), ще стане ясно дали този превес се е запазил, или избирателите от по-широкия вот са го изравнили.