Социални идеи
Блог

Бюджетиране на социално предприятие и откъде да започнете

Бюджетиране на социално предприятие по закона: прагове за излишъка, приходи от продажби, помощи и общинско имущество, и какво да сметнете преди вписване.

От Редакция на Социални идеи Публикувано: 6 мин. четене
Разхвърляно работно бюро с купчина хартиени бележки и касови бонове, калкулатор Casio, розови листчета, линийка и компютърна мишка
Снимка: Federal Bureau of Investigation / Wikimedia Commons · Public domain, източник

Бюджетирането на социално предприятие започва от една цифра, която законът изисква, а не от таблица с разходи: положителния резултат след данъци, поне половината от който трябва да отиде за социалната цел. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) За клас А долната граница е 7500 лв., а за клас А+ е 75 000 лв., затова планът за приходите трябва да показва излишък, който изобщо стига до тези суми.

Какви финансови потоци има едно социално предприятие

Парите влизат от продажби на стоки и услуги, от публична подкрепа и от нефинансови облекчения. Излизат като заплати, материали, наем и социални разходи, които законът гледа отделно от обичайните. Разликата между двете страни е резултатът, а резултатът е това, което регистърът проверява. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика)

Законът определя социалното предприятие като такова, което произвежда стоки или услуги и съчетава икономически резултат със социална цел. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Печалбата му се харчи основно за социалната дейност или част от персонала е от уязвими групи. Затова всеки ред в бюджета е добре да се маркира: служи ли на дейността, или на социалната цел.

Откъде идват парите освен от продажби

Европейската комисия изброява няколко форми на подкрепа в България: безвъзмездни схеми и държавни субсидии, общинско имущество при облекчени условия, помощ за обучение на персонала, гаранционни фондове и микрокредити. (Европейска комисия, Social Economy Gateway) Част от тези средства не се виждат като пари по сметката, например отстъпката от наем.

От държавния бюджет и Европейския социален фонд плюс идват около 300 млн. лв. за програми и мерки, които подготвят уязвими групи, включително хора с увреждания, за работа. (EPALE, Европейска комисия (съобщение на Министерството на труда и социалната политика)) Те могат да покриват квалификация, наставничество и пригодяване на работното място. От тази сума се финансират конкретни разходи, не оборотът на предприятието. Ако ги вкарате в основните приходи, ще планирате заплати, които се губят със спирането на проекта.

Повече за видовете финансиране има в материала Финансиране на социалното предприемачество през 2026 г.

Колко от излишъка трябва да отиде за социалната цел

Класът определя прага. Разликите между двата класа са в таблицата.

Условие Клас А Клас А+
Дял от положителния резултат след данъци за социална цел над 50% над 50%
Минимална сума за социална цел 7500 лв. 75 000 лв.
Алтернатива чрез заетост поне 30% от персонала и поне трима души от целевите групи поне 30 души от целевите групи, работили непрекъснато последните 6 месеца
Доказване на съответствие на всеки 3 години на всеки 2 години
Източник: текст на закона, чл. 7, 8 и 10 (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика)

Прагът има и обратна страна. По наше изчисление по данни на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика при излишък под 15 000 лв. в клас А важи минималната сума, а не половината, защото 7500 лв. са половина от 15 000 лв. Предприятие с излишък от 10 000 лв. би трябвало да насочи към социалната цел 7500 лв., тоест 75% от резултата. При клас А+ същата точка е 150 000 лв.

Реинвестирането също се брои: ако печалбата след данъци остава в предприятието, чийто основен предмет е социален, изискването за дела на печалбата е изпълнено. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Затова бюджетът трябва да показва ясно коя част от излишъка се връща в дейността и коя отива за социална цел извън нея.

Какво да заложите в бюджета преди вписване в регистъра

При подаване на заявление се прилагат последният годишен финансов отчет с положителен резултат и пояснения за изразходваните средства по видове разходи. (Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика) Пояснителните сведения трябва да показват как разходите се свързват с целите и програмите на организацията. Предприятие със загуба в последната година няма да мине през тази проверка, колкото и добра да е идеята му.

Практичното следствие е да водите разходите по видове от първия ден, не да ги подреждате наесен преди подаването. Добавете отделна колона за социалните разходи и друга за разходите по получената подкрепа, за да се вижда кое къде е отишло. Правната форма също влияе на отчета, затова прегледайте сдружение, фондация, ООД или кооперация преди да решите как да организирате книгите си.

Вписаното предприятие не е приключило с проверките. Клас А доказва съответствие на всеки три години, клас А+ на всеки две, а неподаването или несъответствието води до заличаване. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Има и облекчение: при отрицателен резултат клас А избягва заличаване, а клас А+ запазва класа си, ако социалните разходи са поне колкото в предходния период.

Как да планирате приходите от дейността, за да не зависите от проект

Приходите от продажби са единствените, които предприятието контролира. Подкрепата от проекти идва със срок и условия, а излишъкът, който законът изисква, трябва да се повтаря всяка отчетна година. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, EPALE, Европейска комисия (съобщение на Министерството на труда и социалната политика)) От това следва наше правило: планирайте заплатите от продажби и оставете проектните пари за обучение, адаптация и еднократни разходи.

Сметката е проста. Съберете постоянните месечни разходи за цяла година и добавете минималната социална сума за вашия клас. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Получената цифра е продажбата, под която предприятието не изпълнява прага, дори да няма загуба. Това е наша рамка за разчет, не изискване на закона, и стойностите трябва да са в действащата валута и редакция на текста.

Законът за класа А+ допуска и друг път: създаване на социална добавена стойност изцяло в общини с безработица, равна или над средната за страната. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Ако работите в такава община, прегледайте и закона за социалните предприятия.

Колко предприятия има в регистъра и какво не се знае

В регистъра на Министерството на труда и социалната политика през февруари 2023 г. са вписани 38 социални предприятия. (БТА, съобщение на Областна администрация Благоевград) До октомври 2024 г. броят им се е увеличил почти трикратно и стига 118, благодарение на проекта „Развитие на социалната икономика“. (EPALE, Европейска комисия (съобщение на Министерството на труда и социалната политика)) Това показва, че примерите за бюджет вече не са единични, но не е преброяване на оборота им.

Публичният регистър показва име, правна форма, клас, дати на вписване и основна дейност. (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика) Не показва приходи, структура на финансирането или дял на помощите, така че от него не може да се каже колко от парите на средното социално предприятие идват от продажби. Европейската комисия също посочва, че данните за социалните предприятия в България са оскъдни. (Европейска комисия, Social Economy Gateway) Оценките за 2019 г. са около 1% от всички предприятия, 2% от заетите и 0,7% от добавената стойност.

Липсващото число може да даде само нов национален доклад за състоянието на социалните предприятия или обобщение на годишните отчети, подавани към министерството. За такава публикация не намерих обявена дата, затова сегашните разчети остават на ниво отделно предприятие. (Европейска комисия, Social Economy Gateway)

Ако искате да започнете от вписването, вижте как се вписва предприятие в регистъра.

Използвани източници

  1. Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст на закона) — Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика
  2. Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика (текст) — Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика
  3. Социалната икономика накратко, България — Европейска комисия, Social Economy Gateway
  4. Социалното предприемачество е значим фактор за развитието на всяка икономика — EPALE, Европейска комисия (съобщение на Министерството на труда и социалната политика)
  5. Областна администрация Благоевград – Прессъобщение — БТА, съобщение на Областна администрация Благоевград

Прочетете още

Редакция на Социални идеи

Редакция на Социални идеи е малък екип, който работи от София, България. Пишем за социалното предприемачество и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@oib.bg.