Коледен благотворителен базар в училище или университета, стъпка по стъпка

Един коледен благотворителен базар в училище или университета събира най-много пари, когато клубът избере каузата още в началото на ноември, разпредели задачите между доброволците и обяви цените в евро. Повече от половината българи (52%) даряват за каузи, а за 61% от тях най-удобно е да пуснат пари в кутия (БТА).

Защо коледният благотворителен базар има публика

Даряването в България расте бързо. През 2024 г. компании, фондации и граждани са дали над 240 млн. лв., докато година по-рано сумата е била около 138 млн. лв. (БТА). По наше изчисление по данни на БТА това е ръст от поне 74%. По фиксирания курс сумата за 2024 г. е около 122,7 млн. евро (Европейска централна банка).

Гражданите остават най-малката група, но сумата от тях почти се е удвоила за година (БТА). Точно такъв дарител идва на училищния базар: родителят, съседът или преподавателят, който си купува курабийки за няколко евро. Сред областите, които даренията подкрепят през 2024 г., първа е социалната помощ (81%), а образованието и науката са с 65%.

Голямата разлика с Европа остава. През 2023 г. даренията у нас са били 0,07% от БВП, а средното за Европа е около 1% (БТА). Изводът ни е, че ученическият клуб трябва да разчита на много малки суми от много хора, а не на един голям спонсор.

Кога да започнете и какво да решите първо

Ноември е месецът за подготовка. Самият базар е най-добре да се проведе в първата половина на декември, преди ваканцията и преди семействата да похарчат парите за подаръци. Ако го отложите за последните дни преди празниците, ще се засечете с тържествата и с базарите в общините.

На първата среща клубът записва решенията си за каузата, мястото и датата. Разрешение от директора или от ръководството на факултета искайте веднага, защото през декември фоайетата бързо се заемат. Уговорете и дали може да продавате храна, приготвена у дома, и при какви условия. Това се решава с училището, а не на място в деня на базара.

Как да изберете кауза, на която хората вярват

Българските дарители най-често подкрепят местни организации, а на второ място са националните (Charities Aid Foundation, World Giving Report). Доброволците у нас помагат най-вече на възрастни хора в общността и за по-добра среда наоколо. Значи каузата трябва да е близо до хората и лесна за проверка: дом за възрастни хора в квартала, библиотеката на училището, съученик в трудна ситуация.

Опишете целта с конкретен резултат, например колко пакета ще купите или какво оборудване, а не с общото „помощ за нуждаещите се“. Пример за кауза, която събира млади хора и възрастни, е РЕстарт и посещенията в домове за възрастни хора. Желание да участват има: 85% от българите или вече се включват в каузи, или искат да го правят по-активно (Charities Aid Foundation, World Giving Report).

Доброволците и разпределението на задачите

Организираното доброволчество у нас е рядкост. През 2022 г. във формални доброволчески дейности са участвали 3,0% от възрастните в България, най-малко в ЕС, при 12,3% средно за Съюза и 35,7% в Нидерландия (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат средното за ЕС е над четири пъти по-високо от българското.

Младите са най-активните доброволци в Европа: 13,8% от хората на възраст 16–24 години (Евростат). Участието в ЕС обаче намалява, от 18,9% през 2015 г. до 12,3% през 2022 г., тоест с около 35% по наше изчисление. За много от учениците базарът ще бъде първото им организирано доброволчество, затова всяка роля трябва да е ясна и кратка.

Работи добре, когато всяка задача има един отговорник: изработването, касата, подреждането на щанда, рекламата и отчета. Сменяйте хората на щанда на всеки час, за да не се изморят и да успеят да разгледат и те. Ако каните доброволци извън клуба, вижте какво важи по Закона за доброволчеството през 2026 г.

Цени в евро и кутия за дарения

Тази Коледа е първата с еврото. България е в еврозоната от 1 януари 2026 г. при курс 1,95583 лева за едно евро, а от 1 февруари еврото е единственото законно платежно средство (Европейска централна банка). Задължителното обявяване на цените в двете валути започна на 8 август 2025 г. и беше за една година.

Закръглете цените до удобни суми. По наше изчисление курабийка, която миналата година е стрували 5 лв., сега излиза 2,56 евро, но на щанда е по-удобно да е 2,50 или 3 евро (Европейска централна банка). Осигурете монети за ресто още от банката, защото на училищни събития повечето хора идват с банкноти.

Кутията за дарения е задължителна. Хората предпочитат да даряват в кутия (61%), със SMS (47%) или с покупка с кауза (25%), а онлайн превод правят само 11% (БТА). Сложете кутията до касата и до табела с целта, за да може и който не купува нищо, да остави пари. Ако в нея попаднат стари левове, клубът може да ги обмени в БНБ безплатно и без краен срок (Европейска централна банка).

Как хората да намерят базара

В Bulgaria хората научават за каузите най-вече от социалните мрежи, от приятели и от познати (Charities Aid Foundation, World Giving Report). Затова най-силната реклама са родителските групи на класовете, профилите на ученическия съвет и публикациите на самите доброволци. Плакатът на входа и съобщението в дневника също вършат работа.

Много семейства търсят „събития близо до мен“ преди празниците, затова публикацията трябва да съдържа името на училището или университета, точния час и каузата в едно изречение. Пратете информацията и на местния младежки център и в общинския календар на събитията. Колкото по-рано излезе обявата, толкова повече хора ще си оставят време да дойдат.

Отчетът, който връща доверието

В първите дни след базара публикувайте събраната сума, какво е купено с нея и снимка от предаването, без лица на деца без съгласие на родителите. Даренията за училища и детски градини са сред най-големите в страната (БТА). Доверието обаче се гради с малки и проверими отчети.

Запишете колко души са дошли, кои продукти са свършили първи и колко е имало в кутията. Тези цифри ще ви помогнат следващата година да планирате количествата и цените. За по-подробна оценка вижте как се измерва въздействието на малък социален проект.