Връзка от разстояние: да работиш за България от чужбина
През 2012 г. само около 10 от 40-те членове на една млада организация живееха в България. Как се работи за кауза у дома, когато екипът е разпилян по Европа.

Връзката от разстояние обикновено се свързва с любовта: часовете в Скайп, безбройните есемеси и обаждания, с които двама души поддържат връзка през граници. През 2012 г. по същия начин работеше и една млада организация на българи, повечето от които учеха в чужбина. Пред нея стоеше въпросът дали може да работиш за България, когато живееш другаде.
Една организация в много градове
Организацията беше учредена през декември 2011 г. Половин година по-късно имаше около 40 членове, от които само около десетима живееха в България. Останалите бяха в Берлин, Манхайм, Уоруик, Кардиф, Манчестър, Щутгарт, Виена и други градове. На учредителното събрание за разговор между хората бяха оставени едва 22 минути, колкото за запознанство и няколко реплики за времето.
Към юни 2012 г. картината беше съвсем друга: всеки ден десетки съобщения във Facebook, имейли за предстоящата конференция, обаждания и видеоразговори, в които се обсъждаше всяка следваща стъпка. По това време организацията участваше и в конкурса „Млад европеец“ с видео, чиято ключова фраза беше „да работиш за България независимо от разстоянието“. Остава въпросът дали би било по-лесно, ако всички бяха в България, или опитът в чужбина всъщност е предимство.
Конференцията, за която се пишеха тези имейли, беше дискусионният форум в Софийския университет през септември 2012 г., първото издание на „Идеите – това сме ние“.
Колко са българите, които учат навън
Подобни екипи не бяха случайност. Според British Council през 2017 г. над 25 000 български студенти са учили в чужбина. Това са около 17% от всички студенти, или с над 10 000 повече, отколкото през 2000 г. Най-голямата отделна дестинация е Обединеното кралство, където през учебната 2018/19 г. са учили над 6000 български студенти, 88% от тях в бакалавърски програми.
За организация на млади хора това означава, че голяма част от най-активните ѝ членове може да са на стотици километри от мястото, където искат да променят нещо.
Как работи екип от разстояние
Инструментите се смениха от 2012 г. насам, но основните правила за доброволчески екип, разпилян в няколко държави, останаха същите:
- Една цел, която всички могат да кажат с едно изречение. Когато хората не се виждат, ясната цел замества ежедневния разговор в коридора.
- Ритъм. Редовна среща в един и същи ден и час, дори кратка, държи екипа по-добре от много съобщения без ред.
- Ясно кой какво прави. Всяка задача има един човек, който отговаря за нея, и срок.
- Общо място за документите. Решенията се записват там, където всеки ги намира, а не остават в лични чатове.
- Поне една среща на живо. В примера от 2012 г. тази среща беше самият форум, на който хората от различните градове се събираха в София.
- Хора на място. Част от работата изисква някой да отиде до зала, институция или партньор. Добре е тези хора да са ясно определени.
Какво остана от тази идея
Този опит подсказва, че разстоянието е по-скоро извинение, отколкото пречка. Годините след това потвърдиха поне едно: форумът „Идеите – това сме ние“ събираше млади българи както от страната, така и от чужбина, а екипите продължаваха проектите си и след като участниците се връщаха в градовете, където учеха.
Няколко месеца по-късно, в началото на 2013 г., тръгна и кампанията „Избирам България“ за причините да живееш и работиш у дома. Как работят младежките граждански организации и как човек може да се включи в такава днес, описваме на страницата Младежки граждански организации и студентски инициативи.
Източници
Прочетете още
Материалът е подготвен от редакцията по публично достъпни източници, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@oib.bg.