Закон за публичните финанси и новото правило за разходите

Промените в Закона за публичните финанси не пипат числата, с които всички са свикнали: дефицит до 3% и дълг до 60% от БВП остават (БТА). Новото е мерникът. Законопроектът, одобрен от Министерския съвет на 21 октомври 2026 г., поставя в центъра ръста на нетните първични разходи.

Накратко: - Границите от 3% дефицит и 60% дълг не се променят (БТА). - Дефицитът за 2025 г. е 3,5% от БВП, или 4 113 млн. евро (Национален статистически институт). - Дългът е 29,9% от БВП и е сред четирите най-ниски в ЕС (Евростат). - Бюджетът за 2026 г. залага дефицит от 5,7% от БВП (БТА).

Какво променя законопроектът в Закона за публичните финанси

Текстът привежда националното право към реформираните европейски фискални правила (БТА). Те действат от 30 април 2024 г., а България прилага пълния им набор като член на еврозоната от 1 януари 2026 г.

Основната новост е оперативният индикатор „ръст на нетните първични разходи“. Той става основа за фискалната политика в краткосрочен и средносрочен план (БТА).

Освен него се сменят документите. Национален средносрочен фискално-структурен план и годишен доклад за напредъка заместват Националната програма за реформи и Конвергентната програма (БТА). Допълват се и правилата за управление на дълга, за съдържанието и сроковете на бюджетните документи и за предварителната оценка на публичните инвестиции с национално финансиране.

Как се променят дефицитът и дългът от 2024 до 2027 г.

Числата показват рязък завой. През 2024 г. дефицитът е 3,0% от БВП, а през 2025 г. стига 3,5% (Национален статистически институт). Дългът скача от 23,8% на 29,9%.

Планът за 2026 г. отива много по-далеч от лимита. Консолидираната фискална програма залага дефицит от 5,7% от БВП (БТА). За 2027 г. Министерството на финансите е изпратило на Европейската комисия проектоплан с дефицит от 4,3% и цел процедурата по свръхдефицит да приключи до 2029 г. (БТА)

Данни: 2024 и 2025 г. (Национален статистически институт); 2026 г. (БТА); 2027 г. (БТА)

Източник: НСИ за 2024 и 2025 г. (Национален статистически институт); бюджет 2026 (БТА); проектоплан за 2027 г. (БТА)

По наше изчисление по данни на НСИ дефицитът в евро нараства с 922 млн. между 2024 и 2025 г. (Национален статистически институт). Дългът расте с 9 658 млн. евро. Тоест една година е достатъчна, за да се промени картината на най-ниско задлъжнялата държава.

Къде е България спрямо ЕС по дълг

Спрямо повечето партньори дългът остава малък. Към края на 2025 г. средното за еврозоната е 87,8%, а за ЕС 81,7% (Евростат). България е с 29,9% и е четвърта отзад след Естония (24,1%), Люксембург (26,5%) и Дания (27,9%).

Данни: (Евростат)

Източник: Евростат (Евростат)

Показателно е друго. За първи път от края на 2008 г. България не е в тройката с най-нисък дълг (Novinite). Ръстът от около 6 пункта за година е един от най-големите в ЕС.

Защо ниският дълг не решава въпроса за дефицита

Ето нашият извод. Правилата вече не се измерват само със стария дългов праг от 60% (БТА), при който България има огромен запас. Вниманието минава към темпа на разходите, а там запасът не помага. Затова ниският дълг не е щит срещу процедурата по свръхдефицит.

Плановете за 2026 г. показват и друго. Държавният дълг трябва да стигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП, а новият дълг за годината е таван от 10,1 млрд. евро, включително до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за отбрана (БТА). По наше изчисление по данни на НСИ и БТА това е около 3,1 млрд. евро повече от дълга към края на 2025 г. (Национален статистически институт) Защо ръстът е по-малък от тавана за нов дълг, цитираните страници не обясняват.

Какво законопроектът не казва

Одобрената версия не определя кога влиза в сила и кога трябва да бъде приета (БТА). Тя не показва и колко ще струва строгото спазване на новия показател на практика. Политиците също не са единни за темпото: един вицепремиер иска дефицитът да остане в рамките на 3% в бюджета за 2027 г., друг смята постепенното намаление за по-реалистично, а финансовият министър предупреждава за години натиск върху бюджета (Novinite). Данните за 2025 г. понякога се цитират различно, затова за сравнение ползвайте предварителните данни на НСИ (Национален статистически институт).

Какво засяга това организациите и инициативите

Законът не създава грантове и не отнема такива. Но бюджетната дисциплина влияе върху публичните разходи, а те определят какво остава за общини, училища и програми. Мярката за съкращаване на персоналните разходи с 10% от 1 септември 2026 г. в бюджета показва как се стига до такива решения; общините са сред изключенията (БТА).

За читател с идея за проект най-полезно е да следи две неща. Едното е предварителната оценка и приоритизиране на инвестициите с национално финансиране, която законопроектът въвежда (БТА). Другото е срокът на новите планови документи. Те определят в кои области държавата ще насочва средства.

Какво да проверите в текста още сега

Прочетете законопроекта и мотивите му на страницата на Народното събрание и сравнете с пресцентъра на правителството. Потърсете три конкретни неща: датата на влизане в сила, преходните разпоредби и текста за оценката на инвестициите.

Проверете и най-новите числа. Потърсете актуализирани цифри на Евростат за дефицита и дълга на България и преценете дали данните на НСИ са променени спрямо предварителните.

За финансиране на конкретна идея вижте нашия преглед на финансирането на социалното предприемачество и пътя през Еразъм+ и Европейския корпус за солидарност. Ако мислите за правна форма, прочетете какво е социално предприятие според закона.