Гражданско образование в училище и проектите на учениците за тяхното населено място

Гражданско образование в училище има най-голям смисъл, когато учениците излязат от урока за институциите и сами решат реален проблем на своето село, квартал или град. Такава практика е нужна: в международното изследване ICCS 2022 българските осмокласници събират средно 456 точки, а средното за участващите държави е 508 (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)).

Какво показа изследването ICCS 2022 за България

Изследването е проведено в България от 27 април до 20 май 2023 г. В него участват 3113 ученици и 1806 учители от 144 училища (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)). Резултатът от 456 точки е с 29 точки под този от 2016 г., когато българските осмокласници имаха 485 точки. По наше изчисление по данни на МОН изоставането спрямо средното за изследването е 52 точки.

Само 42% от българските ученици стигат до двете по-високи равнища на скалата, докато средно за европейските участници делът е 63% (Международна асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA)). На най-високото равнище А са 17,3% от нашите осмокласници, а средно в ICCS този дял е 30,6% (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)).

Вътре в страната разликите са още по-големи (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)). Момичетата имат средно 478 точки, а момчетата 436, като разликата от 42 точки е най-голямата между половете сред всички участници. Учениците с по-малко от 26 книги у дома получават 412 точки, а тези с повече книги имат 496. По наше изчисление по данни на МОН това са 84 точки, повече от изоставането на цялата страна спрямо средното.

Гражданско образование в училище и мястото на извънкласния проект

В сравнителната таблица на ICCS България е отбелязана с два подхода. Гражданското образование е вплетено в хуманитарните предмети и във всички останали предмети (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)). Колоната „като извънкласна дейност“ за страната остава празна, а сред европейските участници е отбелязана при Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Румъния.

Изводът ни е, че у нас извънкласният граждански проект не е системна част от модела. Той зависи от инициативата на отделни учители и директори.

Българските учители изглеждат подготвени поне на хартия. Обучение по разрешаване на конфликти са минали 73% от тях при 63% средно за Европа, а 88% се чувстват готови да преподават за избори и гласуване при 78% средно (Международна асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA)). Едновременно с това само 75% казват, че учениците им имат възможност да учат за човешките права, при 88% средно.

Учениците показват готовност да действат в ежедневието си. Стоки, вредни за околната среда, са отказвали да купят или са молили родителите си да не ги купуват 63% от тях при 52% средно за Европа (Международна асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA)). Очакванията им за гласуване отслабват: 72% смятат, че ще гласуват на национални избори, докато през 2016 г. делът е 79%.

Как изглежда добрият ученически граждански проект

Регламентът на МОН определя проекта като план за конкретни действия. Учениците го съставят, след като са проучили реален проблем, и с него целят промяна в своята общност (Министерство на образованието и науката). Идеята трябва да е на самите ученици, а учителят се включва само като консултант при нужда.

Описанието за ученици от VIII до XII клас отговаря на 13 въпроса, които стигат от идеята и целевата група до графика и ресурсите (Министерство на образованието и науката). Целите трябва да могат да се измерят и да се постигнат в реален срок.

Картата за оценяване показва къде е тежестта. Социалната съпричастност и гражданската ангажираност носят по 13 точки от 100, реалистичността носи 12, а самостоятелността 10 (Министерство на образованието и науката). За представянето на реалната ситуация се дават 5 точки, а за ясната връзка между проблем, цел, дейности и ресурси се дават 6.

Удобна рамка за първата стъпка е дизайн мисленето. Пример за еднодневна работа по идея в образованието е дизайн спринтът на Социални идеи от март 2019 г..

Олимпиадата по гражданско образование стъпка по стъпка

Най-прекият официален начин ученически проект да получи оценка е олимпиадата по гражданско образование. МОН я провежда всяка година в общински, областен и национален кръг (Министерство на образованието и науката).

Участват всички ученици, подготвили проект, в четири възрастови групи: I–IV, V–VII, VIII–X и XI–XII клас (Министерство на образованието и науката). Проектът е до 12 стандартни страници. Защитата му продължава до 15 минути, от които 10 са за представяне и 5 за въпроси.

До следващия кръг продължават проектите с поне 75 точки, а на национален кръг отиват първите 20 във всяка група (Министерство на образованието и науката). Проектите на националния кръг трябва да са изцяло или частично реализирани, така че идея само на хартия не стига.

При екипен проект на финала излиза един представител, а останалите получават удостоверение, че проектът е класиран (Министерство на образованието и науката). Учениците от XI и XII клас, които получат отличен 6,00 на националния кръг, стават лауреати и удостоверението им е част от дипломата за средно образование.

Сроковете през учебната 2025–2026 г. бяха до 28 февруари за общинския кръг и до 16 март за областния, а националният кръг беше насрочен за 24 и 25 април 2026 г. в Габрово (Министерство на образованието и науката). Регламентът може да се променя всяка учебна година, затова датите за новата година се проверяват в актуалния документ на МОН.

Честите грешки в ученическите проекти

Проблем, взет от учебника вместо от собственото място, губи точки още в началото. Картата дава отделни точки за представянето на реалната ситуация и за обосноваването на нуждата. Авторите освен това трябва да обяснят откъде знаят, че темата е важна за общността (Министерство на образованието и науката).

Втора слабост е проектът, написан от възрастните. Самостоятелността носи 10 точки, а приносът на всеки участник трябва да е описан ясно (Министерство на образованието и науката).

Третата грешка е липсата на мярка за успех. Регламентът изисква да се посочи как ще се отчита напредъкът и как ще се оцени постигнатото (Министерство на образованието и науката). Проста схема за това има в материала ни как да измерите въздействието на малък социален проект.

Повторното използване също е капан. Проект, представян на предишна олимпиада или на друго състезание, не се допуска (Министерство на образованието и науката).

Отделна поука дава един от казусите за VIII–X клас от 2025 г. В него двама ученици, на чиито писма общината не отговаря, заливат вратата ѝ с боя, а родителите им плащат глоба (Министерство на образованието и науката). Задачата кара участниците да търсят законни начини за действие и да преценят цената на крайните мерки.

Селото и малкият град като поле за граждански проекти

Селото и градът се различават и по това колко деца остават в училище. Делът на младите, напуснали образованието рано, е 17,7% в селските райони и 3,4% в градовете, а средно за страната през 2024 г. е 8,2% (Европейска комисия).

Нашият извод е, че ученическият проект в собственото населено място е най-ценен там, където домашната среда дава по-малко опора. Данните на ICCS показват, че учениците от семейства с по-нисък образователен и професионален статус постигат по-слаби резултати по гражданско образование (Министерство на образованието и науката (ЦОПУО)). Проектът дава опит, който не зависи от домашната библиотека.

Пари за по-голяма инициатива младежка група може да потърси по линия на Еразъм+ и Европейския корпус за солидарност.

Следващото измерване по ICCS е планирано за 2027 г. и ще бъде изцяло на компютър (Международна асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA)). То ще покаже дали спадът от 2022 г. е спрян.