“Изгубени в превода” – няколко думи за интеграцията

За дума като „култура“, натежала с толкова значения, е трудно да се презентира сбито, а още по-малко – неемоционално. Това си проличава ясно, когато динамичната, вечно вършеща нещо Розалина Лъскова от „Тук-Там“ започва да разказва за личния си опит с благодатното преплитане между култура и социално предприемачество.

Първият пример, който засяга, е „Небългарите“ – инициатива, целяща да ни запознае с многото чужденци, припознали в България своя нов дом, и често имащи да кажат за нас повече, отколкото ние за тях. Фотожурналистическият проект ни представя лицата, носещи характерните черти на няколко континента, в близост до знакови за българското самосъзнание обекти, като така ни подканва да се замислим по-сериозно за креативния потенциал на културния обмен.

Бежанската криза пък, малко или много, се оказва типичен пример за явлението „изгубени в превода“, тъй като на социалнопредприемачески език вълната от хора, така различни от нас, всъщност е възможност. За успешната интеграция на бежанците към българското общество биват замислени работилници по народни танци, както и проект, който да ни покаже България през обектива на наскоро дошъл у нас бежанец.

Розалина говори много и за потенциала на готвенето да сплотява. Кухнята като културен феномен е вдъхновила не един и двама социални предприемачи и примерите заваляват – карти на града, описващи заведенията с чужда кухня, подвижната кухня KitchenontheRun, която тръгва от Италия и обикаля големите европейски градове, както и други не толкова мащабни опити да се създадат общи пространства за готвене.

Оставя ни леко гладни и силно мотивирани да подобрим културната интеграция сред населението на България.

Автор: Надежда Тричкова

Фотограф: Кристина Димитрова