Дигитален маркетинг. Прочит.

Последният път, когато любезно отхвърлихте с жест предложената ви рекламна листовка, и последният like, който дадохте във Facebook, биха оформили чудесна семантична рамка около посланията, предадени ни в работилницата по дигитален маркетинг.

Още с встъпителните думи на лекторката Милена Тодорова разбираме, че стане ли въпрос за новородени социални предприемачества, средствата, дадени за наем на офис, ще бъдат хвърлени на вятъра. Научаваме също, че няма да грабнем инвеститорското око, вече пренаситено на традиционни маркетинг ходове, с поредния лъскав костюм и с купчина брандирани материали. Оскъдният ни начален капитал би бил инвестиран далеч по-добре в поддръжката на уебсайт или страница в социалните мрежи, която да предлага атрактивно съдържание и да предразполага към активна комуникация.

Надъхва ни това, че благодарение на спецификите на социалното предприемачество, хората са по-склонни да ни подкрепят, да ни прощават и да се идентифицират с нас, ако поставим в центъра на онлайн присъствието си тъкмо каузата, зад която стоим. Защо-то на нашето съществуване. Понякога обаче е важно да помним, че хората, дори най-състрадателните сред тях, не обичат да бъдат натоварвани с проблеми. Вместо това търсят позитивното послание. Решението.

Получаваме и безценния урок, че малкото е много, поне що се отнася до рекламирането във Facebook. Там инвестиция в размер от 6-7 долара би ни осигурила достатъчно харесвания, за да наклоним везните на енигматичния  Facebook алгоритъм в наша полза. Това, на свой ред, би ни осигурило повече съмишленици, доброволци и (тук поглеждаме с надежда) инвеститори.

Научаваме и защо е важно да знаем стойността си. Да разбираме, че спонсорите ни имат нужда от нас точно толкова, колкото и ние от тях. От партньорствата си с организации в неправителствения сектор и със социални предприемачества отсрещната страна успява да достигне нова аудитория и да получи доверието й. Пък и да спести някой лев от сизифовия труд на маркетинг екипа на компанията, който иначе би се борил (навярно напразно) да убеди купувача, че голямата корпорация всъщност има сърце.

Не на последно място научаваме, че понякога е хубаво да бъдем навсякъде – чаровно досадни като насекомите през лятото, които ти напомнят че е август и животът е красив. Разбира се, без да хапем и жилим. Всичко друго е позволено: чести публикации, използването на визуални материали, посещения по семинари, лекции и форуми по социално предприемачество. Опции много.

PS: И, ако все още не сте, бързайте да харесате страницата на „Обединени идеи за България“! Вече знаете каква тежест има like-ът ви. 🙂

Автор: Надежда Тричкова

Фотограф: Васил Апостолов