Аналитичен поглед към крошето

Социалният предприемач е дете в пясъчник – пъргав в игрите на мисълта, пълен с ентусиазъм и с емпатия, но и натоварен с големи очаквания (своите, пък и тези на другите) за бъдещето. Но за разлика от истинските мъници, които в един радостен за мама и тате ден правят първите си стъпки, социалният предприемач е вечно прохождащ. Учи се непрестанно в процеса на работа.

Навярно в началото наистина е посетил работилница по социално предприемачество. Там набързо са му обяснили в какво се забърква – откъде да започне, как да определи целевата си група, как да изведе на преден план тъкмо онази съставка, която прави идеята му различна. Как да понесе провала.

Навярно се е запознал и с концепцията за „умните“ (smart) цели – как те трябва да бъдат специфични, лесно измерими, постижими, релевантни и поставени в добре премислена времева рамка.

Навярно са го окуражили с разкази за това как рано или късно, ако екипът е достатъчно ентусиазиран и мотивиран, нещата просто се случват. Разказали са му,  например, как на форумите по социално предприемачество често се случва да затворят група от съвсем непознати в една стая и, подобно на социален експеримент, да ги оставят да премерват идеите си, да обсъждат разпалено и да спорят обидени от противоположните ъгли на стаята (да, социалният предприемач наистина е дете!), докато някой все пак пусне кокала. Докато се роди истинската идея (което не го пише в учебниците, но сигурно е като влюбването – просто знаеш).

Навярно са му обясниили колко е важно да докосне умовете на нови съмишленици и, разбира се, да спечели финансовата подкрепа на някой мъдър инвеститор. В този ред на мисли, той не само е разбрал що е то „прототип“, а е чул и примера за свежите датчани, които излезли да презентират идеята си за vending машина за сандвичи чаровно неподготвени, с незавършен модел на кутия, от която (съвсем невисоко технологично) един човек мажел филиите и ги подавал на все пак заинтригуваните инвеститори. Резултатът (космическа сума датски крони) илюстрира нагледно, че има ли желание, има и начин.

Но както ще разберат социалните предприемачи от пясъчника, най-важните уроци всъщност се учат на ринга, а не в класната стая. Дори най-педантичните от тях ще разберат, че Майк Тайсън е имал право, когато е казал, че всеки има план, докато не получи първото кроше. Мисъл с аристотелска тежест. Един велик боксьор разгадава тайните на предприемачеството чрез философски похвати. За оптимистите: в играта съществуват втори  и трети дубъл. Че и повече, ако се наложи. Важното е, както казва (този път самият) Аристотел, че “добре започнатото е наполовина свършено”.

Текст: Надежда Тричкова

Фотограф: Антония Николова