Space Division: иновативен подход в образованието – от практика към теория в сферата на космическите науки

В Академия за Иновации: ИДЕИТЕ 2018 се включи и отбор от НВУ „Васил Левски“. Space Division омаяха журито не само с дисциплината, която демонстрираха, но и с иновативната им идея. Те грабнаха второто място, награди от нашите партньори, както и пътуване до Европейските институции в Брюксел и еднодневно обучение по “Design thinking”.

За предизвикателствата, пред които се изправиха, за работата на терен и как Квадратът на Декарт преди изгрев може да вдъхновява, прочетете в следващото интервю.

1. Защо решихте да участвате в Академия за Иновации: ИДЕИТЕ 2018?
– Решението ни да участваме беше провокирано от интересния регламент и тематиката на състезанието. Иновациите са тема, за която много пъти сме си говорили, включително и на лекции. Разбрахме за това събитие за първи път от нашия преподавател гл. ас. д-р Георги Баев. С него в университета имаме клуб или може да се нарече още и кръжок, където имаме различни занимания свързани с научаването на нови неща за космическите технологии. Други наши колеги курсанти са участвали в различни конкурси на Европейската космическа агенция, Международния студентски консорциум за космически изследвания UNISEC Global, а нашият отбор за първи път се включва в някаква надпревара.

Ние петимата сме още първокурсници. Това разбира се не ни пречи да имаме амбицията и вярата, че можем да се справяме с различни предизвикателства, каквото беше и това. Нашата мотивация да се развиваме е голяма. Избрали сме военната професия и смятаме, че технологиите трябва да съпътстват нашето ежедневие, но най-вече като помощник на разума. Стремим се към иновативно мислене и да сме в крак с времето. Повечето от нас са фантасти и футуролози, обичаме да четем такава литература, да гледаме такива филми и да споделяме впечатленията помежду си.

Университетът ни предоставя чудесна възможност да правим това в свободното си време и да го оползотворяваме с допълнителни занимания, извън задължителния учебен материал. Ръководството безрезервно ни подкрепи да участваме и ни изпрати на това състезание. Самото име „Хакатон“ също беше провокативно. Докато пътувахме във влака към София чертаехме визия на технологичното бъдеще и модернизирането на армията със всевъзможни „джаджи“, вдъхновени от фантастиката. В деня преди състезанието посетихме Escape Reality – модерна стая за виртуална реалност за да се надъхаме още повече и да повярваме, че можем да спечелим. Все пак отборната игра се нарича “COSMOS”, където усещането за летене в безтегловност е направо истинско и в нея трябваше да се борим със зъл изкуствен интелект, който беше похитил космическата станция Идън. Още тогава показахме, че сме добър екип тъй като ударихме един от рекордите за най-бързо решаване на логическите задачи и спасяването на станцията.

2. Разкажете ни повече за вашия проект.
– Проектът ни е продължение на нашите трепети и емоции в университетския клуб. Много искахме да участваме в състезание и ето, че се появи прекрасна възможност. Където и да бяхме участвали със сигурност темата ни щеше да бъде свързана с Космоса. В регистрационната форма описахме, че ние бихме искали да демонстрираме иновативен подход в образованието – от практика към теория и то в сферата на космическите науки, като акцентираме върху технологиите за нано-сателити и тяхната достъпност за младите. Искахме да избягаме от академичната догма, не че една теория не може да се научи добре, но е друго, когато нещата минат през ръцете ти. Изникват въпроси, за които тръгваш да четеш допълнително. Ако само слушаш лекции много важни въпроси и през ум няма да ти минат, защото не всеки може да си представи пълната картина.

Ние искаме все повече млади хора в България да преминат от четенето на фантастика към практически технологии за Космоса, да се роди ново поколение иноватори, да върнем поне малко от голямата слава на страната ни от предишния век като космическа държава. Това дори може да бъде една добра национална кауза, в която да участват много хора и институции. Не е непостижима цел. Още повече след две години страната ни ще стане пълноправен член на Европейската космическа агенция и ще се отворят нови възможности и поле за работа. Чели сме много за малките сателити, знаем доста неща, разбира се още много не знаем и тепърва се надяваме да научим, но любопитството ни кара да се ровим повече и повече в темата. Очаквахме, че идеята ще се прояви още по-ясно след като изслушаме лекциите на водещите експерти на Хакатона, както и стана. Нямахме представа, че ще трябва да правим финансови планове, разчети, че трябва да защитаваме възвръщаемост на идеите и т.н. Маркетингът на този етап е бил далеч от нас. Тоест на място се сблъскахме с няколко допълнителни изненади. След това ситуацията драматично се промени. Част от материалите, които носихме с нас, а именно панелите за прототипа на куб-сателита, изчезнаха. Въпреки, че веднага се втурнахме да ги търсим и прегледахме всяко кътче от залата, не успяхме да ги намерим. Тези елементи още пареха, когато ги взехме от фермата на 3Dbgprint. Даже не ни остана време да им се порадваме. Относно идеята на проекта – искахме да покажем на аудиторията една конкретна космическа технология, която идеално се интегрира в университети и различен тип образователни среди. Възможността да се започне от конструкторската работа с определени фундаментални насоки по проблематиката и накрая се премине към лекционен цикъл. Затова идеята ни беше да покажем всичко това на куп.


3. Как възникна идеята за създаването?
– Липсата на важни части много ни обезсърчи, но все още цялата нощ беше пред нас и до сутринта трябваше да измислим и създадем нов проект. От сайта на Академията за иновации и блога на страхотната преподавателка Леона Асланова прочетохме няколко статии за иновациите, за начина на мислене и от там си взехме подхода за генериране на идеи чрез така наречената практика „Brainstorming”. Тоест – седнахме в кръг и започнахме да разговаряме. Направихме си и мисловен „Квадрат на Декарт“ за силните и слабите страни на ситуацията и проекта, който сме виждали в час по Философия, но има много приложения къде ли не. Въпреки, че бяхме в ужасно настроение от случилото се, постепенно започнахме да се съвземаме и да мислим. Осъзнахме, че иновациите и идеите са вътре в хората и в техните умове. Може би древногръцкият философ Платон ще се окаже прав. Идеите и креативността са нашите мускули. Техниката е в служба на хората, а не доминанта.

Може би някъде из лекциите по иновации трябва да се добави и това, че когато човек се озове пред огромно изпитание, когато е изправен пред гранична ситуация, в стрес, интелектът му включва на неподозирано високи обороти. Направихме нова концепция на проекта. Все още в нас бяха електронните платки и сензори. Надскочихме себе си като създадохме и 3D симулация на куб-сателита в реално време. Много бързо си припомнихме моменти от книги, които сме чели, реплики на преподаватели, телевизионни предавания и какво ли още не. Не искахме да се приберем с наведени глави. Хукнахме да търсим подръчни материали за макета – картони, ножички, лепило, тиксо, взехме кашон от един магазин, дори целофан от цветарски магазин за слънчевите панели. Разпределихме ролите помежду си и работата потръгна, особено с една огромна пица и две коли успяхме да издържим до ранната утрин преди финалите. Видяхме в пряк и преносен смисъл поговорката, че точно преди зазоряване е най-тъмно.

Презентацията на проекта ни също стана много добра и интересна. Вътре имахме и няколко закачки към журитата. Слайдовете обясняват следното: „Ако спечелим 10 000 лв., ще изготвим 12 комплекта с части за учебни прототипи на куб-сателити, които ще носят имената на 12 стари български столици и ще ги предоставим във всеки един месец от годината на 12 различни учебни заведения в страната. Така ще запалим интереса на младото поколение (Next Generation – както гласяха надписите на част от транспарантите в залата) и разбира се ние ще им помогнем с всички стъпки. За тази цел се наложи много внимателно да подберем съставните части на базовия учебен модел, за да може да се вместим в сумата 10 000 лв., разделена на 12 комплекта, което прави 830 лв. на kit-starter pack. Разбира се тези прототипи са само с учебна цел и не могат да летят в Космоса, заради материалите, от които са направени, но са много добра и достъпна възможност за навлизане в тематиката и придобиване на базови умения. По време на лекциите на Хакатона се казваше, че една иновативна идея трябва да си избива вложенията. Затова за нас беше предизвикателство да убедим журито, особено представителите на бизнеса в него, че от образователни проекти също има смисъл. Грубо казано – първо трябва да се налеят пари, дори и рисково, после полезният ефект ще дойде чак след години и то под формата на кадри, а не кеш. Никак не звучи примамливо, но някой трябва да защитава и такава важна кауза.

4. Какви смятате да са следващите ви действия в посока реализация на проекта?
– Ще търсим друг вид финансиране и ще реализираме проекта под някаква форма. Този и още много други. Това събитие е подходяща трибуна да се обърнем към бизнеса и неправителствените организации с призива, че имаме нужда от всякаква помощ и да ни имат предвид.

5. Има ли нещо, което считате, че ще ви затрудни при реализацията му?
– Доста неща. Не е лесно да се построи цялостна организация, която да включва всички възможности. Първо трябва да сме наясно, че нещата са условни, после да ги измъкнем от тази условност и да ги облечем в проектна идея, а на всичкото отгоре тя да бъде и новаторска. Накрая трябва да бъдат убедени десетки хора (журито), че това, което си направил е супер. Може да се каже, че целият процес по участие беше сложен в известна степен. Ние поне участваме за първи път в състезание с такъв характер и затова го определяме като приключение.

6. Защо избрахте България като място за създаването на проекта?
– Защото сме българи. Защото живеем в България. Защото децата ни ще живеят в България. Всеки от нас има приятели, дори и членове на семейството, които работят в чужбина и не искаме това да продължи вечно. Ако отидем в чужбина ще е за малко, колкото да научим нещо ново и да донесем знанието вкъщи. Колкото повече кадърни хора има тук, толкова е по-голям шансът за промяна.

7. Имате ли идеи за Академия за Иновации 2019?
– Хаха, да, имаме идеи за още поне десет издания на Академията за иновации 🙂

От самото начало не сме се пренавивали излишно и не сме държали на всяка цена да спечелим. Както казахме – това е първото ни състезание като отбор. Единствената ни цел бе да представим достойно НВУ „Васил Левски“ и да оправдаем гласуваното доверие. Спечелихме второ място и сме много щастливи. Искаме дебело да подчертаем, че спечелихме нови приятели от сектори, до които никога не сме имали достъп и пресечни точки. Разменихме фейсбуци и телефони с част от другите отбори и организаторите. Много хора дойдоха при нас и си дадоха визитките с думите да ги потърсим, ако ни потрябва каквото и да било. Това е също част от онези ценни неща, които не могат да се измерят с пари и ефектът им ще се усети след време. Бихме искали да поздравим абсолютно всички отбори, които имаха смелостта да участват, без значение от крайното класиране. Самият факт, че те се трудят интелектуално в една инициатива, вместо да стоят по парковете и в дискотеките и да правят някои нередни неща, е достоен за уважение. Симпатизирахме на всички, готови сме да помогнем на всички и се радваме, че има толкова много кадърни българи. А сутрешното ни късметче гласи: „Животът не е за да намериш себе си. Животът е за да създадеш себе си.“ – Джордж Бърнард Шоу.


Пожелаваме успех на Space Division, а ние ще очакваме по един подарък – джобен куб – сателит. 🙂