1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Социални политики

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=561068233939613&set=a.544778585568578.1073741827.263266313719808&type=3&theaterЮлия Кошаревска и Ивайло Яйджиев ще бъдат координатори на екипа по социални политики в "Идеите-това сме ние 2". Сред лекторите ще бъдат предприемачите Георги Камов и Ангел Келчев. Темите, в рамките на които ще бъдат развивани проекти, ще намерите по-долу.

Среда за социално предприемачество

Идеята за социално предприемачество (т.н. social entrepreneurship), или съчетаването на ефективен бизнес модел за постигане на социални цели, става все по-популярна по света, но все още е слабо позната у нас. Нейното популяризиране би помогнало на ниво на ‘мета’-социални политики като създаде подходящата екосистема, в която ние самите да можем да развиваме социални иновации в отговор на конкретни проблеми.

По-конкретно, изграждането на такава екосистема изисква комбинация от фактори. Като начало, за България би било изключително полезно да се създаде дарителски ‘watchdog’, който да наблюдава ефективността на харчене на дарителски средства от различните организации. Това би повишило доверието на хората, че даренията им се използват за обявените цели и предоставя платформа и ясни критерии, които да им помогнат при избор на кауза за подкрепа; допълнително, това стимулира и самите доброволчески организации да бъдат по-отворени и ефективни. От друга страна, би било полезно да се работи и от страна на доброволците, като се създаде онлайн платформа на която да могат да споделят опит и координират действия и като се създадат сертификати и/или награди за активна социална дейност. Не на последно място се изисква и популяризиране на самата идея за социално предприемачество чрез лекции и ‘работилници’.

Пример за конкретен проект от областта на социалното предприемачество би било създаването на система, в която да може желаещите лесно да ‘спонсорират’ определено дете от социалните домове със средства за нещата от първа необходимост, създавайки така силна емоционална връзка. Друг проект е да се изгради връзка между големите хранителни вериги и центровете за раздаване на храна с цел храната с изтичащ срок на годност да не се изхвърля, а да се използва за социални цели.

Лечение на българи в чужбина

Манипулации, които не могат да бъдат извършени на територията на България, могат да бъдат съфинансирани от Фонда за лечение на деца в чужбина или Комисията за лечение на българи в чужбина (при навършени 18г. ). Те се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни дарения. Кандидатстването и при двете е сходно – подава се молба и се свиква комисия за разглеждане на конкретния случай. В нормативната уредба на Фонда и на Комисията има пропуски, които могат да бъдат променени, като например фактът, че след навършване на 18 години, дори и след положително становище на Фонда за лечение на деца, той няма право да отпусне необходимите средства, и отново трябва да се мине през процедурата за кандидатстване, но този път към Комисията за лечение на българи в чужбина. Това разбира се коства ценно време, което може да бъде фатално.

Макар миналата година лимитът от средства, които Фонда може да отпусне за конкретен случай, да беше отменен, Комисията все още има ограничения в средствата, които може да отпусне на пациент. За да бъде реалистично премахването му е необходимо и стимулиране на даренията от големи компании към Фонда и Комисията. Готвят се и промени в структурата им и е възможно те отново да бъдат слети, което вероятно ще забави процедурата и ще намали броя на финансираните пациенти. В сътрудничество с Фонда, Комисията и Министерството на здравеопазването, можем да поправим допусканите до сега грешки и да осигурим бързо и ефективно лечение за повече деца и възрастни.

Младежка безработица

От началото на кризата, младежката безработица (15-24 г.) в България се е покачила повече от два пъти и достига малко под 30% според данни на Евростат, което ни нарежда на 6-то място в ЕС. По-стряскащ е фактът, че сме на първо място в Европа по млади българи едновременно извън пазара на труда и извън образователната система - цели 22.6%. Изследванията показват, че не само младежите са най-силно засегнати от кризата, като това се отнася особено до намирането на работа в съответствие с квалификациите им, но и че да бъдеш безработен на този етап от живота има сериозни последствия за по-нататъшната реализация.

Разбира се, проблемът с младежката безработица не е нов и за това отдавна се говори в България, но от друга страна смятаме, че именно ОИБ като организация съставена до голяма степен от студенти, разполага със свежи и директни впечатления от проблема. Особено интересно би било да се комбинират перспективите на студенти в български университети с решенията и практиките, които други студенти са наблюдавали в чуждестранни университети.

Като конкретни мерки се изисква да почнем от ‘вечния’ разговор за връзки между университетите и бизнеса, но и да отидем отвъд тази тема. По-специално е важно да се наблегне над изграждането на ефективни центрове за кариера, катко и ранно кариерно ориентиране. Интересна идея тук би била ученици от ‘проблемни’ училища да посещатават някои (интересни!) университетски леции, както и да имам посещения от страна на интересни и успели лектори в самите училища, особено в т.н. ‘час на класния’. Допълнително може да се изградят връзки със съществуващи организации за развиване на ключови умения като чужди езици (английски, немски) и програмиране и работа с компютър.

 
Share