1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Икономика

Председатели

Икономика

 

Теми

Свързването на обществените сектори (образование и наука, бизнес, държава и гражданско общество) за прилагането на нови икономически идеи

Обсъждането на нови икономически подходи и идеи за променящата се икономическа действителност се осъществява предимно в затворените кръгове на съответните обществени сектори. Платформите за обсъждане на икономически идеи и политики  с участници от повече от една обществена сфера са твърде ограничени на брой и спорадични в своята проява. От една страна съществуват бариери при комуникацията; от друга страна отсъстват систематични усилия тези дистанции да бъдат преодолени с цел генериране и прилагане на нови и работещи икономически идеи. Механизмите за финансиране на изследванията зависят до голяма степен от държавата и въздействат на предложенията за икономически политики от страна на изследователите на фундаментални и приложни въпроси. Същевременно част от икономическите идеи не биват приложени в държавното управление заради изолацията на държавата от научната дейност. Също така обществената подкрепа за определени политики е ограничена, защото икономическите идеи не са представени в достъпна форма, чрез която да се предостави подкрепата на гражданското общество. Съществуват различни практики и възможности за засилване на взаимодействието на въпросните обществени сектори. Създаването на независими звена (организации), които играят свързваща роля между съответните сфери, е решение, което се прилага независимо дали неговите носители са в неправителствения или частния сектор. Създаването на подходящи пространства за обсъждането на икономическите идеи и политики създава предпоставки за систематичен обмен, независимо дали тези пространства са на експертно ниво или предназначени за широката публика и съответно се осъществяват с помощта на медиите. Финансирането от чужбина (еврофондове и международни фондации) също създава известна материална сигурност на научните работници и позволява тяхната по-висока независимост. Подкрепата на бизнеса и частния сектор е необходима за постигане на балансирана ориентация на икономическите изследвания. Проектният избор би могъл да се ориентира в посока създаване и подкрепа на пространства, в които обменът на икономически идеи от съответните обществени сфери да бъде  улеснен.

Свързването на необременената мисъл с многогодишния опит

Приемствеността, както в много други обществени сфери, е съществено предизвикателство пред напредъка в икономическата мисъл. От една страна, младите понякога отхвърлят опита на предходните поколения, тъй като той вече не отговаря на съвременните обстоятелства; от друга поколението на опитните е скептично настроено към практичността на новите икономически идеи. Подобни тенденции се предизвикани както от предубеждения, така и от липса на достатъчна комуникация. В България ситуацията е допълнително затруднена заради голямата възрастова пропаст между етаблираните икономически учени, голяма част от които са се утвърдили в друга икономическа система, и .... младото поколение?. Разстоянието е допълнително подсилено от емиграцията на млади научни кадри в чужбина, както и заминаването на големи групи абитуриенти с цел получаване на икономическо образование зад граница. Също така немалка пречка пред създаването на мостове между поколенията е засилената авторитарност в научните среди, която възпрепятства разглеждането на нови идеи от неутвърдени икономисти. Нови икономически идеи могат да бъдат формирани посредством взаимното подпомагане на поколенията, като опитното създаде основите и предпоставките и подготви младите, които със своята необремененост да създадат ново икономическо мислене. Задържането на младите в България, както и улесняването на тяхното завръщане може да се осъществи например чрез стипендиантски програми, чрез привличането на чуждестранни преподаватели или осъществяването на споделени международни обучения (докторски програми). Създаването на профилирана професионална общност, в която всеки участник може да бъде улеснен в свързването си с други икономисти от тесните области на неговия интерес и евентуалното намиране на ментори по пътя на израстването в икономическите среди, също би допринесла за професионалното израстване. Създаването на равнопоставени взаимоотношения в професионалните икономически среди изисква една неутрална платформа, в която младите и опитните икономисти да общуват без йерархична дистанция и да се срещат единствено на база на научните аргументи. Подобна среда може да е  както виртуална, така и да включва лични срещи и обсъждания на икономически теми.

Българската икономическа мисъл като част от глобалните процеси; икономическите идеи на българите по света за България

България и българската икономическа мисъл не е пълноценно интегрирана в международната икономическа сцена. Причините за това са много, като например ограниченото икономическо значение на България - макар  да е  страна членка на Европейския съюз, тя се възприема като част от европейската периферия. От друга страна българите в чужбина са изолирани не само спрямо България,  но и също помежду си. България има потенциала да се формира като регионален лидер благодарение на предвидимата  икономическа политика и широка международна мрежа на многобройната си диаспора, която тя би могла да мобилизира. За целта е необходимо формирането на професионална мрежа, която да спомага обмена и споделянето на добри практики в чужбина и да информира българите зад граница за икономическите процеси в България. Българите в чужбина също така могат да играят ролята на медиатори за установяването на институционални взаимоотношения и включване на водещи икономисти, които да участват в икономическия дебат в България. В дългосрочен план една професионална мрежа или структура би допринесла за изграждане на позитивна международна репутация на българските икономисти и да включи пълноценно българските представители в международния икономически дебат. Професионалната мрежа би могла да описва и професионалните сфери на интерес, като засилва обмена по конкретни въпроси и области на специализация. Международното свързване с водещи институции и икономисти може да улесни достъпа до чуждестранно финансиране, до международни прояви и да подобри прякото сътрудничество в изследователска работа. Началото на подобен процес може да бъде осъществено като се използват вече съществуващи международни мрежи на българи в чужбина и се подкрепи създаването на групи по интереси в рамките на техните международни контакти.

Лектори


Бисер Боев
Петър Ганев

Share