1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Образование (със "Заедно в час")

Теми: Управленски умения в училищата; Изграждане на обща визия за образованието от всички заинтересовани страни

Председатели: Ивелина Пашова (Заедно в час), Жаклин Мисирян (Заедно в час)

Лектори: Давид Джамбазов (режисьор, Tanuki Films)

с подкрепата на

 


 

 

 

 

Изграждане на обща визия за образованието от всички заинтересовани страни

В последните години се усеща все по-силна енергия за подобряване на качеството на образованието в България. Има множество инициативи, организации и личности, които работят усилено в тази посока. Вярваме, че синергията между усилията на всички страни би дала много по-значим и устойчив резултат, от който децата в България имат нужда.

Как да използваме тази синергия в българското образование, за да имаме обща споделена визия за това какво искаме да постигнем и план как да го постигнем? За това има нужда от открито говорене и целенасочени действия, които да доведат до формулирането на вдъхновяващи за всички визия и план за действие. В момента обаче комуникацията между заинтересованите страни често не е достатъчно ефективна. Нещо повече - има заинтересовани страни, които изобщо не са включени в този диалог. Ето защо смятаме, че има нужда от пространство за среща на различните идеи и изграждане на обща визия за образованието, което искаме да имат нашите деца.

Въпроси, на които искаме да отговорим:

  • Как и кой може да предизвика този диалог?
  • Кой трябва да осигури активното участие на всички заинтересовани страни в един равноправен диалог?
  • Как може да се провежда?
  • Как можем да изградим споделена визия, която да бъде реализирана след това?

Управленски умения в училищата

Училището може да бъде двигател на позитивна промяна за цялата общност, в която се намира. То до голяма степен формира нагласите, ценностите и връзките между членовете на общността и определя какви са бъдещите граждани, гласоподаватели, служители, предприемачи, родители... А ключовите фигури, които определят посоката на развитие на едно училище, а оттам и на общносттта, са мениджърският екип на училището – директори и зам.директори. От тях зависи да: изградят споделена визия за постиженията, нагласите и достъпа до възможности, които да имат учениците формират сплотен екип, който работи воден от общи ценности и цели създадат култура за взимане на решения, базирани на данни, за може учениците устойчиво да напредват управляват и привличат ресурси ефективно и креативно да подкрепят и вдъхновяват учителите, родителите, учениците и другите членове на общността да работят упорито за постигането на визията на училището. В същото време, мениджърските екипи на училищата често са затрупани от редица административни задължения и рядко получават подкрепа, свързана с изброените по-горе отговорности. За да имаме училища, които независимо от контекста си успяват да изведат учениците си на добра житейска траектория, изключително важно е да търсим начини, по които да подкрепяме мениджърските им екипи да бъдат ефективни лидери на училищната общност.

Въпроси, на които искаме да отговорим:

  • Кои са компетентостите, които правят един директор ефективен?
  • Как могат да се развиват тези компетентности?
  • Кой може да осигурява тази подкрепа и да нейната устойчивост?
  • По какъв начин може да се промени системата за избор на директори?
  • Как можем да подкрепим мениджърските екипи в училищата да бъдат ефективни лидери, за да осигуряват училищата ни качествено образование за всяко дете?

 

 

Образование (1)

Теми: Дигитални иновации в образованието; Преход от образование към заетост

Председатели: Александра Мирчева (НМФ), Емилия Светославова (КОД за успех)

Лектори: Дарин Маджаров (Уча.се), Павел Хаджиев (JobTiger.bg)

 

 

 

 

Дигитални иновации в образованието

Дигиталните иновации набират огромна скорост и заемат все по-ключово място в почти всички сфери на обществения живот. Стратегията Европа 2020 отделя особено място и развива концепция за използването на дигитални иновации в рамките на Европейския съюз. В контекста на динамичните промени формалното образование е една от сферите, нуждаещи се от най-бързи промени и адаптация към потребностите на обществото, на пазара на труда, на променящата се среда. Дигиталните иновации в образованието са начин да се отразят тези промени и ученето да се превърне в по-привлекателен процес. Те променят начините за формиране, представяне и консумиране на информацията. Предоставят възможност за интеракция и възприемане на различни нива като по този начин процесът на учене се превръща в процес на преживяване.

Храна за размисъл:

  • КАК могат да бъдат интегрирани дигиталните иновации в системата на образованието?
  • КАК могат дигиталните иновации да подпомагат процесите на учене?
  • КАК могат да се използват различни електронни платформи за систематизиране на информация и предоставянето й по интерактивен начин?

Примери за проекти:

  • разработване на уеб базирана система/платформа/приложение в сферата на образованието;
  • популяризиране на използването на дигитални иновации с цел придобиване на нови знания и развиване на умения;

Преход от образование към заетост

За да намери всеки един млад човек своето място на пазара на труда, трябва да се създаде подходяща среда, в която да може да развива своите умения и компетенции. Темповете, с които расте младежката безработица, налагат и търсенето на адекватни решения на проблема. Преходът от образование към заетост е проблем, с който се сблъскват много млади хора. Този процес може да бъде подпомогнат от тясното и ефективно сътрудничество между образователните институции и работодателите. Липсата на професионален опит е най-честата пречка за навлизане на пазара на труда. Според проучвания сред младежите, търсещи работа, на преден план се откроява липсата на практически умения в рамките на образователната система. Тази пречка може да бъде преодоляна чрез създаването на качествени стажове, работа по реални казуси, развиване на меки умения, ценени високо от работодателите. Всички мерки следва да бъдат разглеждани като възможност за младите хора да приложат наученото в образователните институции в реална работна среда, да развият своите умения и да придобият нови такива.

Храна за размисъл:

  • КАК да използваме връзката между формално образование (знания, теоретична подготовка), неформално учене (умения и компетенции, доброволчество) и заетост (практически опит, стажове)?
  • КАК да бъдат въвлечени младите хора в цялостния процес на „учене – реализация на пазара на труда“, за да приложат знанията и уменията, придобити в образователната система, по неформален път и в реална работна среда?
  • КАК да се отговори на потребностите на бизнес средата чрез развиване на специфични умения и тясна специализация на кадри?
  • КАК да се подобри ориентирането към платформи, проекти и инициативи за кариерно консултиране, практически насочени програми и проактивност?

Примери за проекти:

  • серия обучения за меки умения, умения за кандидатстване за стаж/работа (CV, мотивационно писмо, интервю, етикет, ценности);
  • решаване на реални казуси и обратна връзка от работодатели за демонстрираните знания и умения;
  • валидиране на придобитите знания, умения и компетенции в рамките на неформалното и самостоятелно учене и разпознаването им от работодатели;
  • ориентиране към подходящи за специфичните индивидуални нужди и потенциал стажантски програми.

 

 

 

Култура

Теми: Dance Priority – тласък за развитие на танцовото изкуство в България; Късометражно кино

Председатели: Екатерина Стоянова (Lira Dance), Светлозар Цветанов (ОИБ)/

Лектори: Петър Илиев (Iliev Dance Art)

 

Dance Priority – тласък за развитие на танцовото изкуство в България

Танцът като „най-заразителното“ от всички изкуства (Лев Н. Толстой) успява да разкрие най-дълбоки човешки преживявания, въвличайки зрителя и спомагайки за изграждането на любознателно и отворено към културата общество. В България обаче танцовото изкуство все още среща сериозни пречки в своето развитие. Независимите танцови организации – без оглед на това дали се занимават с народно творчество или съвременни форми на сценично изкуство - често изпадат в тежки финансови затруднения, а интересът на публиката към танца сякаш все още остава инертен.

Защо трябва да се подпомогне танцовото изкуството?

Чрез танцовото изкуство се запазват традициите, създава се културно осъзнато общество, ангажирано към развитие на българското сценично изкуство и творческо дълголетие. Същевременно с това танцът спомага за изграждане на стабилна двигателна култура и укрепване на здравето, учи младите хора на самодисциплина и отговорност, като с това способства за тяхното личностно израстване.

Примерни проекти

  • Работа с цел изграждане на партньорства с бизнеса и подтикване на частни фирми към подпомагане на различни сценични изяви чрез спонсорство;
  • кооперация с училища и преподаватели по физкултура за развитие на интереса към танцовото изкуство сред децата;
  • търсене на иновативни начини за лансиране на изкуството (напр. чрез flashmobs, фестивали и репетиции на открито).

 

Късометражно кино

Късометражното кино е вълнуваща форма на изразяване. В него има голяма свобода в кинематографските похвати и често впечатляващите ефекти се постигат с голяма доза иновативност. Притиснати от времето, режисьорите създават свят на емоции, изразяващи много повече от изречените думи. В България се прави късометражно кино, но то остава скрито за широката публика в сянката на големите кино продукции. Финансите също се оказват препятствие, но това не е изненада. Нашата страна има потенциал за развитие в тази насока, поради което е добре да се помисли за проекти, които да популяризират възможностите за създаване на късометражно кино в България.

Въпроси:

  • Как да популяризираме български късометражни фимови продукция в страната и в чужбина?
  • Кои са иновативните начини за финансиране на късометражно кино и как повече български режисьори да стигнат до тях?

Примерни проекти

  • организиране на фестивал/ден на българското късометражно кино;
  • свързване с центрове на българските общности в чужбина (пр. културни институти, посолства, студентски дружества и т.н.), чрез които да се разпространява българско късометражно кино извън България;
  • обучителни семинари за възможностите и добрите практики при crowd-funding за родни дейци в сферата на късометражното кино.

 

 

Наука и технологии

Теми: Науката и бизнеса в България: от „It’s Complicated” към „In a Relationship”; Социалният потенциал на новите технологии

Председатели: Антон Стойчев (Общество), Габриела Манолова (ОИБ)

Лектори: Петър и Росен Теодосиеви (Наука.бг)

 

 

 

 

Науката и бизнеса в България: от „It’s Complicated” към „In a Relationship”

България е на последно място в Европа по коефициент за иновации, сочи последният Сравнителен анализ на Съюза за иновации, изготвен от Европейската комисия. Не само останалите страни-членки на ЕС са ни изпреварили значително в развитието си, но и съседките ни от Македония, Сърбия и Турция имат предимство, що се отнася до реализирането на научно-изследователска и развойна дейност. Една от основните причини за тази обезкуражителна статистика е липсата на качествено взаимодействие между науката и бизнеса в България и ниския проектен потенциал на самия бизнес. Оказва се, че по-малко от 4 % от фирмите у нас имат заделен бюджет за научни изследвания и иновации в собствената си сфера, а близо 80 % дори не проявяват интерес към съвместна работа с академици. Академиците, от друга страна, имат желание да си сътрудничат с бизнеса и разпознават полезността на подобен тип взаимоотношения, както за развитието на икономиката на страната, така и за изграждането на по-голям научен престиж. На тях обаче често им липсват пазарното мислене и специфичните меки умения, чрез които да намерят общ език с бизнеса.

Примерни проекти

  • изготвянето на професионален информационен портал с фокус върху научната сфера, който да улесни комуникацията между науката и частния сектор;
  • организацията на работилници за изграждане на базисни бизнес умения у учените;
  • провеждането на събития, целящи да засилят мрежуването между двете страни в неформален контекст.

Социалният потенциал на новите технологии

Технологията позволява бърза и обективна анализа на голямо количество информация и скоростна реакция според резултата. Нещо иначе непостижимо за сам човек или дори цяла общност. Във всяка пазарна сфера технологичните добавки са припознати и включени в работния процес. В производството, организацията или самият краен продукт е ново технологично улеснение. Защо е така широко разпространен феномен в бизнеса, а не усещаме присъствието му, когато сме в ролята си на граждани? Тогава, когато се опитваме да комуникираме с държавата или помежду си в квартала, района, града? Технологията може да ни помага да се разбираме и координираме по-добре като хора. Как да вкараме технология в ежедневието ни като граждани или съседи? Как да се улесни комуникацията между нас като хора или като граждани и публичните органи?

Примерни проекти:

  • Създаване на мобилно приложение за подаване на сигнали за неправилно паркирали коли/опасни улични участъци/ дупки по пътищата и подобни;
  • App/сайт, който чрез елементи на геймификация стимулира хората да почистват в района до тях, да помогнат на съсед в нужда.

 

 

Икономика

Теми: Икономика на споделянето - новата реалност; Подобряване на нивото на финансова грамотност

Председатели: Радко Ковачев, Диана Найденова

Лектори: Гергана Паси (Национална дигитална коалиция), Росица Вартоник (Инициатива за финансова грамотност)

 

Икономика на споделянето - новата реалност

Една от революционните икономически тенденции в световен мащаб е все по-голямата популярност на т.нар. „икономика на споделянето“ (sharingeconomy).

Собственици на движимо и недвижимо имущество го отдават под наем чрез онлайн платформи на тези, които имат нужда от него в момента. По този начин те се възползват от неизползвания капацитет на техните вещи.

Предимства?

Досегашният модел на „консуматорско общество“ може да бъде заместен от този на „споделената консумация“, който е в по-голяма степен икономически, социално и екологично обоснован.

Въпроси, на които искаме да отговорим:

  • Как да популяризираме идеята за „икономика на споделянето“ в България?
  • Как да създадем нови възможности за „споделена консумация“?

 

Подобряване на нивото на финансова грамотност

Финансовата грамотност се е превърнала в една от ключовите компетентности на човека на XXI век. Поради тази причина през 2003 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) стартира междуправителствен проект подобряване на финансовата грамотност. Целта е постигането на по-добро ниво на финансови познания и изграждането на умения за рационално, информирано и отговорно при взимането на решения, свързани с управление на личните финанси. По този начин потребителите ще могат да осигурят стабилен и обезпечен живот за себе си и своето семейство.

Изследвания в много страни по света, включително в такива с високо развити финансови пазари, посочват, че средното ниво на потребителските финансови познания и умения е сравнително ниско. Ситуацията в България не е много по-различна, като най-смущаваща тя е във възрастовата група, в която попадат учениците.

 

Въпроси, на които искаме да отговорим:

  • Как да повишим финансовата грамотност сред българските граждани?
  • Как да допринесем за разработването на национална стратегия за финансова грамотност?