1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Пет работилници за най-добри идеи

 „Ако аз съм човек с влияние, пари и контакти, трябва да можеш да ме убедиш защо идеята ти е важна, как ще я направиш реалност, на кого трябва да помогне”, казва Темелко Дечев от младежката организация Junior Chamber International пред участниците на форума. Пред него дузина ученици, студенти и модератори от различните екипи попиват думите му, но и се включват активно в дискусията „Как да продадем своята идея”.

Това е темата на една от петте практически работилници, организирани за участниците във форума. Целта на занятията е учниците и студентите да излязат от комфортната зона на иначе занимателния „брейнсторминг” и да добият практически умения за работа в екип, дигитален маркетинг, как да финансират проектите си и да валидират своите идеи.

Темелко разказва на участниците в работилницата защо е важно да умеят да разкажат бързо и точно своите идеи и от колко голямо значение е да познават човека, пред когото ще я представят. „Ако знаеш, че инвеститорът има хоби – играта на тенис, можеш да привлечеш вниманието му, като заговориш за това”, добавя своите пет цента по темата модераторът Явор. „Трябва да се питаш постоянно – Защо? Защо? Защо?”, казва пък Темелко и обяснява, че докато подготвя всяка стъпка от своята пич презентация, си задава сам ключовия въпрос.

Да „продадеш” идеята на инвеститор обаче не стига – тя трябва да достигне най-вече до потенциалните клиенти. За тази цел Байчо Георгиев от pCloud и 9 academy подготви работилница за дигитални маркетинг умения. Той разказа за това колко е важно създаването на бранд, дори и да става дума за неправителствена организация, а след това попита участниците какво според тях е маркетинга. Пороят от точни отговори го накара да заключи, че може би участниците в „Идеите – това сме ние 5” нямат нужда от маркетинг ментор. И все пак Байчо имаше какво да добави, особено относно различните етапи от една маркетингова кампания и как да се тестват предварително нагласите на бъдещите клиенти.

Екатерина Василева, в типичен „Заедно в час” маниер, показа с практическо упражнение как човек да различава качествата на различните хора в своя екип. Тя раздели „типовете” колеги, с които може да ни се наложи да работим, на четири, всеки кръстен на една от географските посоки. „Веднъж наясно с това, е много по лесно да се разбере кой с кого може да се сработи, какви проблеми могат да възникнат между различните хора”, каза Катя.

И защото всяка идея се нуждае от валидация и финансиране, за да стане успешна, останалите две лекторки разказаха точно за това. Елица Баракова от Фондация "Помощ за благотворителността в България" разказа детайли от кухнята за писането на проект за грантово финансиране, а Диана Найденова от ОИБ разказа как да валидираме многото си идеи безпристрастно, за да разберем коя е най-постижимата. Остава ни по-малко от ден докато разберем кой от екипите е взел най-много от петте интригуващи работилници и е успял да ги внедри в своя план.

 

Автор: Мартин Димитров

 

Фотограф: Кристина Димитрова

 

 

 

Интегрира ли се мигрант с култура?

Темата за преплитането между култура и социално предприемачество продължава в дискусия с гост-лектора на форума Соломон Паси. Днес, след като екип „Култура” успя да преспи върху първоначалните си хрумвания от събота, в помощ дойде и обратната връзка на специалист в културната дипломация. Издаваме, че участниците се разделилиха в две групи, които работят върху отделни проекти, свързани с различните етнически общности у нас, както и с българите в чужбина.

Задачата с избора на проект се оказва тежка и плодът на социално-предприемаческите усилия на екипа се дискутира разгорещено в “заседателната зала”. Предложение първо: Културен обмен между българи и хора от различен етнос, живеещи постоянно у нас. Рискове за този проект не липсват. Съществува например предпоставка за злоупотреба поради анонимността при кандидатстване, но според Паси това не бива да бъде спирачка за действия. По думите му в други държави такъв обмен се извършва и би било добре да се следва този пример.

Вторият проект, който се движи паралелно, е сайт за българи извън страната. Паси припомня за ежегодната среща на българските медии в чужбина: „За Вас това е един страхотен трамплин, възможност за разпространение на идеите до повече хора.“

Темата става по-глобална и се насочва към миграционния процес. Според нашия лектор нито пълното затваряне на граници, нито допускането на всеки е адекватна политика. Паси смята, че е нужна систематична политика за международно развитие, която да доведе до намаляване на глобалното неравенство в проблемни места на света като Африка.

Вярваме, че нашият екип „Култура“ ще стане част от тази промяна и се радваме, че може да разчита на опитен културен дипломат като Соломон Паси.

 

Автор: Стелла Моллова

Фотограф: Кристина Димитрова

"В час - извън клас". Родителите и образованието на техните деца

Към най-крехката и важна възрастова група от социума ни – децата - се ориентира и екип “Oбразование”. Централната тема - стимулиране проактивността на родителите в образователния процес. Осъзнаването на влиянието, което биха имали родителите в един съвместен проект между тях и учениците е фундаментална стъпка. Акцент е и темата за електронния дневник, в който да бъдат отразявани странични постижения на децата, а не само оценените им знания в цифри. Участниците в екипа застават в интерес на основния контролен орган – децата, обсъждайки на първо място дали те биха се съгласили да участват във всяка една от родилите се идеи.

Втората част от деня протича мотивиращо. Тук инициативността няма да остане в имагинерното пространство, а ще стане част от една дългосрочна, ефективна и продуктивна кауза. Именно тази кауза привлече като гост-лектори на форума Богдана Манова от Фондация „Дечица” и Георги Богданов от „Национална мрежа за децата”.

 

Посланието на фондация „Дечица” е силно свързано с темата, съсредоточена в екип „Образование”, която представя ниша, имаща нужда от развитие. Срещите, осъществявани между доброволци и деца, показват, че не толкова учебната материя, а личният контакт и пример  са това, което проправя път към ефективното образование.

 

Приоритетите на „Национална мрежа за децата” са разпределени в няколко сфери: образование, детско правосъдие, детско здравеопазване и др. Насоките на лекторите, които участниците със сигурност ще последват - избягване промотирането на глобални проблеми, а фокусирането върху малки и конкретни такива.

А това е едва първият ден от зараждането на идеи, готови да бъдат моделирани в един успешен социалнопредприемачески проект...

 

Автор: Стелла Моллова

 

Фотограф: Кристина Димитрова

За София и хората

 

 

 

Малко след като Живко и Андрей влизат в работната стая на екип „Градска среда“, тя вече е пълна със силното желание да спасим София не само защото са представители на инициативата „Спаси София“, а и защото с историите си неимоверно печелят симпатизанти.

 Разказват разпалено, например, за проекта си за нощен градски транспорт, който не само би захранил икономиката, но и би донесъл допълнителна социална полза – адекватният транспорт в малките часове би предоставил на по-голям кръг от хора възможността да работят или да се забавляват до късно. Проектът, който „Спаси София“ разработва, покрива всички големи квартали и цели 260 спирки. След направата на пълен икономически и финансов анализ организацията изчислява, че осигуряването на нощен градски транспорт би струвало на общината не повече от 3,5 милиона лева и загуба от едва 600 хиляди (при най-добрия сценарий). Подобна сума – освен капка в общото бюджетно море – би донесла на обществото ползи, които не могат да бъдат измерени в пари, и би доближила София до градове като Любляна и Скопие, където придвижването с автобус в малките часове отдавна не е считано за луксозен продукт.

„Спаси София“ се е нагърбила и със задачата да промотира идеята за създаване на единен визуален стандарт в Метрополитен София. Невинаги грабващи окото и понякога откровено объркващи, табелите в метрото трябва да бъдат направени както по-конкретни и информативни, така и по-приятни за окото.

Андрей и Живко завършват лекцията си с предупреждението, че работата в екип и осъществяването на комуникация с държавните институции са невинаги благодатни, но пък качественият анализ, правилната употреба на наличните ресурси и създаването на ключови контакти неимоверно ще донесат успех на амбициозния социален предприемач.

Делчо Делчев от „Трансформатори“ пък ни връща в добре познатата приказка за грозното патенце и ни изпълва със симпатии към изоставените и занемарените градски пространства, които инстикитивно приемаме за грозни.

Разказва за електрическите табла по „Шишман“ и „Раковска“, които не само носят радост на минувачите, но и сякаш са заживели свой собствен живот – идеята за разкрасяване на иначе неугледните сиви кутии се превръща в добра практика из много софийски улици. Споменава и за други интересни предложения за облагородяване на градското пространство, като инициативата придала на случайна будка край Операта нов живот, идеята за превръщането на паметника пред НДК в поле за артистична изява или облагородяването на кътче край Панчарево. Град голям – възможности много. 

Автор: Надежда Тричкова

Фотограф: Кристина Димитрова

 

 

 

"Изгубени в превода" - няколко думи за интеграцията

За дума като „култура“, натежала с толкова значения, е трудно да се презентира сбито, а още по-малко – неемоционално. Това си проличава ясно, когато динамичната, вечно вършеща нещо Розалина Лъскова от „Тук-Там“ започва да разказва за личния си опит с благодатното преплитане между култура и социално предприемачество.

Първият пример, който засяга, е „Небългарите“ – инициатива, целяща да ни запознае с многото чужденци, припознали в България своя нов дом, и често имащи да кажат за нас повече, отколкото ние за тях. Фотожурналистическият проект ни представя лицата, носещи характерните черти на няколко континента, в близост до знакови за българското самосъзнание обекти, като така ни подканва да се замислим по-сериозно за креативния потенциал на културния обмен.

Бежанската криза пък, малко или много, се оказва типичен пример за явлението „изгубени в превода“, тъй като на социалнопредприемачески език вълната от хора, така различни от нас, всъщност е възможност. За успешната интеграция на бежанците към българското общество биват замислени работилници по народни танци, както и проект, който да ни покаже България през обектива на наскоро дошъл у нас бежанец.

Розалина говори много и за потенциала на готвенето да сплотява. Кухнята като културен феномен е вдъхновила не един и двама социални предприемачи и примерите заваляват – карти на града, описващи заведенията с чужда кухня, подвижната кухня KitchenontheRun, която тръгва от Италия и обикаля големите европейски градове, както и други не толкова мащабни опити да се създадат общи пространства за готвене. 

Оставя ни леко гладни и силно мотивирани да подобрим културната интеграция сред населението на България.

 

Автор: Надежда Тричкова

Фотограф: Кристина Димитрова