1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Екип "Образование" подготвя проект за серия от образователни събития

След като през целия ден участниците от екип „Образование” коментираха какви са проблемите в родното образование и обмисляха как биха могли да ги разрешат, те стигнаха до идеята да изготвят план за серия от образователни събития.

В екипа участват 14 души, сред които доброволци, учител и млади предприемачи, а двама модератори ги насочват. Гост-лектор в лицето на Владимир Василев, създател на "SmartiGraphs", помогна на екипа със съвети по проекта им.

Първата стъпка в работния процес беше участниците да определят какво не е наред в българското образование. Те не се затрудниха, като успяха да изброят 22 проблема. Сред тях са резултатите от тазгодишните матури, липсата на обратна връзка и скучното преподаване.

След това дойде ред на лектора Владимир Василев да говори пред участниците. "Абсолютно задължително е всеки един образователен проект е да бъде "секси", защото красивите неща продават", посъветва ги той и даде пример със своята платформа, за която също разказа.

Той не забрави да посочи и какво е добре да избягват да правят: "Грешката на много хора, които искат да обучават, е, че искат отсрещният да ги разбере с пропускане на първите стъпки."

Щом приключи лекцията, участниците се върнаха към дискусиите, като този път обсъждаха какъв проект да изберат да изготвят. Появиха се много предложения, всяко от които обсъдиха. Накрая пристъпиха към тяхното елиминиране и с гласуване избраха да работят върху идеята за събитие. То ще е насочено към учениците и ще се провежда на парк или друго обществено място, на което могат да бъдат разположени различни пунктове.

Всеки един от тях ще е за определен учебен предмет и ще има подготвени въпроси. Децата сами ще избират покрай кои пунктове да минат според това, с което искат да се занимават. След като минат през всички въпроси, на финала ще ги чакат ментори, които ще им разкажат повече за избраната от тях кариера. 

Автор: Калоян Антонов

Фотограф: Елена Карагяурова

За проектния мениджмънт в Идеите с Таня Миткова

Татяна Миткова, един от основателите на ОИБ, споделя своите впечатления относно  дейността на екипите през първия ден на тяхната работа.

- Здравей! Би ли се представила с няколко думи?

Здравей! Казвам се Таня и съм един от организаторите на форума „Идеите – това сме ние“ 4. В ОИБ съм от няколко години, вече няколко форума. Иначе следвам право в Берлин.

- Днес изнесе работилница по проектен мениджмънт. Какви са твоите впечатления от слушателите?

Въпреки че беше рано сутринта ми хареса, че повечето хора внимаваха. Гледаха презентацията. Накрая зададоха и няколко въпроса. Мисля, че им беше интересно и се надявам това, което включих в презентацията да е полезно и за форума.

- От колко време се занимаваш с проектен мениджмънт?

Това е размито понятие. С проекти се занимавам поне от четири години. Малко по малко човек усвоява триковете, ако трябва да го формулираме като проектен мениджмънт. Но може би чак в последната година бих се чувствала уверена да давам съвети на други хора.

- До каква степен опитът, който черпиш за себе си и споделяш с останалите участници в тазгодишния форум, е взет под внимание и е вкаран в настоящите проекти?

Понякога много нова информация [идва малко в повече], особено като първия ден, когато още преди да си започнал да работиш в екип, някой ти каже всички тези съвети, слайдове и термини. Но се надявам участниците да се сещат за някои от съветите в течение на работата им по проектите. Иначе от ОИБ винаги сме насреща за въпроси и помощ.

- Какви са личните ти впечатленията от първия ден на Идеите и работата на екипите?

Настроението е много добро. Аз обиколих доста от екипите и определено чувам интересни мисли. Дискусията е на ниво при всички. Не видях никакви конфликти или такова „запецване“ на идеите, където се чудят за какво да говорят. Напротив. Като за първи ден доста добре се представят всички.

Автор: Венера Димитрова

Фотограф: Михаил Хурмузов

За организацията и мотивацията през погледа на Александър Найденов

В забързания ритъм на втория ден от "Идеите - това сме ние 4“, успяхме да откраднем Александър Найденов за кратко интервю. Той е председател на Обединени Идеи за България (ОИБ) и за четвърта поредна година активно участва в организацията на форума .

За Алекс ОИБ отнема огромна част от неговото време. Преди четири години той и негови приятели решават да направят нещо хубаво за страната ни. Подтикнати са от опасението, че като завършат университетското си образование в чужбина, няма да имат никаква връзка с България. Идеята, която им хрумва – да решават обществените предизвикателства.

Въпреки че официално събитието трае само няколко дни, неговата организация е дългосрочна. Водещата тема за тазгодишния форум  е избрана на общото събрание преди девет месеца. Този дълъг процес обаче не гарантира, че трудности няма да има. „След три организирани подобни събития, основното очакване е, че непрекъснато ще се появяват проблеми“- споделя председателят на ОИБ.

Подобни камъчета по пътя се срещат и в Идеите 4. Понякога графикът не се спазва стриктно, участници се отказват в последния момент, дори в настоящия форум цял екип се разформирова.„Тази година екип „Oколна среда“ няма да бъде активен“, обяснява Алекс.

Той изразява съжалението си, че все още темата за околната среда не е достатъчно разпространена в България. Не пропуска да добави и щипка позитивизъм в разказа си, като припомня за сполучливия проект „CoShare” от предходното издание наИдеите - това сме ниe 3”. Според  Александър, за да бъде успешно едно начинание, то трябва да отговаря на няколко точни критерия - мотивиран екип, осъществимa идея и иновативен за България проект.

А на въпроса ни каква е стойността, която носи организация ОИБ в обществото, събеседникът ни отговаря – „Три са основните ползи. Доста сме мислили за тях. Първата е свързването на българи из цялата страна и чужбина, които искат активно да приемат предизвикателства и да ги преодоляват. Втората точка е свързана с това, че самите проекти реално са промени, които трябва да се случват. И третата е самото обучение на място. При реализирането на проектите се учи много."

Екипът на ОИБ е убеден, че резултати могат да се постигнат с малки стъпки. Всеки един от нас е способен да направи промяна със своя избор или действие, стига да е достатъчно мотивиран… И така в духа на „Идеите – това сме ние“- Вие открихте ли идеята, която мотивира Вас?

Автор: София Татарова

Фотограф: Елена Карагяурова

"Градска среда" се насочи към облагородяване на междублоковите пространства

Екипът „Градска среда“ се състои от 12 млади хора с различни профили и компетентности в сферата, но обединени от общата цел, а именно - облагородяване на междублоковите пространства. Участниците започнаха деня с обсъждане, по време на което се обединиха около мнението, че тези пространства често биват асоциирани с отпадъци и неподдържана среда, вместо с място за детска игра и социализация.

Екипът видя в добрия пример способ за промяна. В търсене на идеи и впечатления, участниците напуснаха сградата на Националната природо-математическа гимназия (НПМГ), където се провежда събитието. Групата се раздели на две части, които обиколиха квартала в търсене на подходящи обекти за реализиране на проекта и добиване на практически познания относно настроенията и възможностите за реализиране.

Идеята за съвместни инициативи между доброволци и живущи в сгради, чиито междублокови пространства имат нужда от подобрение, срещна интерес и подкрепа сред хората, с които участниците разговаряха. Групата имаше множество идеи за инициативата и се опита да изясни най-оригиналните и практични от тях, които да разработва занапред. Бяха обсъдени и предложения за търсене на подкрепа и популяризиране на проекта.

Гост-лектор в програмата днес беше Станислава Крумова от „Български съвет за устойчиво развитие“. Тя обсъди с участниците идеите им, както и световните примери за иновативни и енергийно ефективни сгради. Повече по темата ще разберете от самата нея в интервю, което тя даде за журналистическия ни екип.

В оставащото време от форума участниците в работилницата си поставят цел да определят стъпките, по които ще развият идеята си, и да подготвят концепция за пилотен проект от инициативата, който да служи като пример за това, което може да се постигне с малко усилия и много желание, каквото безспорно присъства у участниците в екипа. 

Автор: Александър Детев

Фотограф: Елена Карагяурова

Улицата като сцена за музикална импровизация

Интервю с Константин Кучев, музикант и композитор, водещ на концерт-импровизацията „Разходка по луната“, гост-лектор в екип Музика на форума „Идеите – това сме ние“. Косьо прави музика за театрални представления и през лятото работи с деца в център по сугестопедия.

„Аз работя с хора и им помагам да творят, затова ще ми е интересно да опитам с вас някои екипни дейности, които ще ни помогнат за обща работа“, започна участието си Косьо, провеждайки различни музикални упражнения с екипа за музика.

Идеята, към която се насочва екип “Музика“, е създаването на общност от музиканти аматьори посредством тематични събития, на които да обменят опит, да свирят и да си говорят за музика.

Сподели повече за формата на тези екипни игри – къде и как си ги правил, какво постига този формат?

- Последното ми участие беше на „София диша“. Направих концерт-импровизация, който се казваше „Разходка по луната“. Ходех между хората и ги питах какви цветове имат в себе си днес, какво биха правили, ако не бяха сега тук, на Оборище, и после вкарахме отговорите в песен. По този начин хората се свързват и колкото и да е абсурдно това, което правиш, то те разчупва. Също съм правил импровизация на плейбек театър. Играят се представления по спомени на публиката. Хората идват и могат да разкажат нещо, което им се е случило, и актьорите го изиграват. Подобно е на психодрама. Това е терапевтичен метод, който се играе в затворена група и разказвачът избира кой кого да играе. Така можеш да го видиш отстрани. За мен лично много добре музика и театър работят заедно, защото музиката подхранва сценичното действие.

Упражненията, които направи в началото с екипа, са много интересни и биха привлекли и външната публика, ако се случва в някой парк например. От гледната точка на професионалист, според теб къде музикантите могат да открият своето място? Какъв тип участници можем да привлечем?

Много малка е границата между това да се занимаваш непрофесионално и професионално с музика. Зависи от желанието. За хора, които имат желание да се събират и да правят нещо заедно, има много места. Едно такова място е на улицата. Аз доста често свиря на улицата на шапка. Много е забавно и разчупващо. Това може да махне всичките ти притеснения и не е задължаващо. Свириш колкото искаш и това също е сцена.

Аз самият правя концерт в Студио 5, на който каня непрофесионални музиканти да свирят с мен и с удоволствие бих ви поканил да участвате. Правили сме го с различни възрастови групи и това е хубав начин хората да се срещнат и събират.

Друга идея е чрез театъра. На Беглика имаше един цирк, в който различни аматьорски трупи, музиканти, актьори са събрани да правят нещо заедно. Такива събирания са много подходящи да се представят хората. А това да се усъвършенстват ще стане с времето. Колкото и да учи човек по принцип, винаги има какво да научи. Музиката е много повече от техническо съвършенство. Изразността, която всеки от нас има, е нещо много интересно и не зависи от това колко са ти бързи пръстите и колко си запознат с теорията.

Би ли било добра идея да има определено място, където да се събират хората, занимаващи се с музика? От психологическа гледна точка, дали това ще помогне за преодоляване на притеснението?

Да, със сигурност. Ако има такова място, ще дойдат и хората. Трябва само да имат смелостта да пробват нещо. Вкъщи да си направя песен е едно, но да я изпея пред хората е друго. Има много сцени. Музикантите в България не са чак толкова много и те взаимно си посещават концертите и си се знаят. По-скоро има недостиг на нови изпълнители, отколкото да кажем, че музикалната сцена е недостъпна.

Трябва ли това място да е тематично по музикални жанрове например?

Не е нужно. Най-ценното е да се срещат хора от различни музикални бекграунди. Така могат да си помагат.

Какъв е беше най-големият ти проблем, когато реши да се занимаваш с музика? Какво не ти достигаше?

Непрестанно нещо не ми достига и с цигулката, и с китарата. Когато човек е критичен към себе си, постоянно нещо не му достига. Моят най-голям проблем още преди да реша да се посветя на музиката е, че не разбирах колко много неща могат да се правят с музика. Напуснах музикалното училище и почнах да правя друго – да рисувам. Музиката изисква време и трябва да си с нея постоянно. Човек никога не остава без музика. Аз не мога да остана в тишина, дори вътре в главата си. Непрестанно нещо си пея. Всеки има нещо, за което пламти отвътре, и това е най-важно за него.

Оказа се, че музиката е най-важна за мен, но ми трябваше време да го разбера. Иначе един от най-големите проблеми, когато решиш да се занимаваш с това в България е, че всичко трябва да си правиш сам, освен ако си нямаш мениджър. Трябва сам да си организираш участието, да си направиш описание, реклама, да каниш хора и за творческия елемент ти остава малко време накрая. Това е основният ми проблем, но той също си има своя чар, защото се научаваш на много различни неща и виждаш как става.

Автор: Деница Йотова

Фотограф: Елена Карагяурова