1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

До къде го докараха екипите преди финала – част II

 

Екип “Активен живот”

Прекарваме твърде много време пред компютъра, на бюрото, в офиса. Заседналият живот води до различни здравословни проблеми. Именно това предизвикателство са си поставили за задача членовете на екип „Активен живот”. Креативни и ентусиазирани, участниците измислиха нови продукти и начини да се раздвижим по време на деня. С две думи: полезна идея. Уредите и другите им идеи са глътка свеж въздух за изтерзаното ни през тежкия работен ден тяло.

Екип „Околна среда”

 По време на презентацията виждаме една от участничките. Тя е с огомна туристическа раница и е в ролята на отговорния турист. Екипът си е поставил за цел да ни покаже как да се отнасяме отговорно към природата и да повищим информираността си. Участниците са измислили уникален продукт за събиране на отпадъците в планината. Презентацията им определено би ни помогнала да подобрим отношенията си с природата като минимализираме нашия waste-print.

Екип „Социални политики”

Даваме храна на бездомник. Подаваме плика и си тръгваме доволни, че сме направили едно добро дело. Но дали подареният сандвич е наистина най-доброто, което можем да направим за този човек? Екип „Социални политики“ още от първия ден на форума раздаде храна на хора без дом. Но не това беше най-същественото, което участнците направиха. Те седнаха до хората без дом, поговориха с тях. Историята на тези изстрадали хора оживя пред очите им, съпреживяха радостите и тревогите им. И някак напълно естествено се роди идеята екипът да допринесе за това историята им да достигне до сърцата на повече хора. Сред реката от идеи те избраха да направят изложба на снимки, правени от хора без дом. Презентацията на екипа е въздейства именно с призива си да погледнем на света през очите на тези отхвърлени от обществото хора. Да ги приемем като такива, кавито са – хора като нас, които също имат нужда да бъдат обичани и приемани.

Автор: M. Павлова

Фотограф: Кристина Димитрова

 

 

 

До къде го докараха екипите преди финала – част I

Екип „Образование”

Влизаме в стаята на екип „Образование” точно когато те започват своята презентация. Проблемът, на който те са се спрели, е да заздравят връзките между родителите и децата им в училище. Екипът се е спрял на решение, което включва попълването на анкети от учениците и родителите им, чрез които да се установят нуждите на децата. След това се планува организиране на цикъл от дейности в училище, който да „върне” родителите им в класните стаи в ролята на учител за един ден, например.

Екип „Градска среда”

Хващаме екипа в пауза между два пича на техните презентациии и повечето участници са излезли на по пуш-пауза. Но Жулиян е все още в стаята и ни разказва как се е развила тяхната идея от снощи. Екипът иска да влезе в партньорство с фирма, която извозва изоставени автомобили и по този начин да си осигури достъп до части от колите, които иначе биха били изхвърлени. От тях „Градска среда” имат намерение да изработят креативни мебели – от канапета от седалки до огледала в банята от огледалата за обратно виждане. Тази идея е избрана измежду общо три. Втората хрумка е била да се очертае пътят към музеите и културните обекти в София със стъпки по земята, а третата – да се използват дънерите на отсечени дървета, отново за създаването на мебели.

 

Екип „Сини Иновации”

„Как се промени идеята ви, откакто ви оставихме вчера”, питаме екип „Сини Иновации”. “Развила се е, дестилирана е и е станала страхотна”, обобщават без свян те. И наистина си личи как идеята им за оползотворяване на компост е станала много по-детайлна и добре разработена от вчера. Те вече имат идея откъде да взимат органичен материал (от паркове и градинки) и къде да продават финалния продукт (в биомагазини и фабрики за производство на трева). Екипът е уверен, че е изградил канали за финансиране и се надява проектът да стане устойчив. Очаквайте презентацията да бъде водена от единствената дама в екипа, както и да e на Prezi, защото „Сини Иновации” са много модерни.

Екип „Култура”

Представете си, че сте чуждестранен студент в България. Културният шок със сигурност ще ви удари още с кацането на Терминал 1. Екип „Култура” има решение за вас – след пристигането си в България, чуждестранният студент ще бъде поканен на традиционно българско „гости” у приемно семейство. Там новодошлият ще има много повече възможности да се интегрира в културата и нравите на страната. Тъй като пилотният проект ще бъде износен от семействата на самите доброволци от екипа, първоначалната нужда от финансов ресурс намалява.

Автор: Мартин Димитров

Фотограф: Невена Бачева

Боряна Великова, зам.-председател на ОИБ: Искаме да ангажираме младите хора в България с идеята за синя икономика

 Как се роди идеята за синята икономика в ОИБ?

Наш колега, който учи в Германия я предложи, след което ние решихме да проучим, и разбрахме, че това е  един баланс между икономика, общество и природа,  съвместим с нашите цели. Видяхме, че темата не е стигнала до България още и че може да сме първите, които обръщат вниманието в тази посока.

Каква е разликата между синята и зелената икономика?

Сравнението  се прави от застъпниците на синята икономика, защото техните идеи се развиват след тези за зелена икономика. Зелената изисква много сериозни финансови инвестиции, или иначе казано - да си зелен и да си еко е много скъпо. Можем да вземем за пример органичната храна спрямо бързата, обикновено тя е по-скъпа. Зелената икономика може да излезе скъпо на обществото, а синята търси баланс. Продуктът-суровина, който се влага в цикъла, е безплатен, защото е отпадъчен от друг процес и по този начин се намаляват разходите за обществото. Също се намаляват вредните емисии за околната среда.

В презентацията си по време на откриването на „Идеите – 5” ти спомена за ролята на прасето в синята икономика. Би ли ни обяснила това синьо решение?

Прасето е един от моментите в цялата тази верига. Тръгва се от кафето: остатъчната смес след консумацията му -  вместо да я изхвърлим, я въвеждаме в един нов цикъл и идеята е, че можем да я използваме като хранителна среда, например за гъби. Дори след като отгледаме гъбите, от тази смес остава някаква част – може да се използва за храна на селскостопански животни в кравеферми и свинеферми и оттам идва прасето. Биотпадъкът от животните може да се изплозва за произвеждане на биогаз, а заводите генерират такова количество топлина, че тя отоплява водата за битови нужди и това затваря един цикъл.

Какво е развитието до момента на синята икономика в България и какво е бъдещето й?

До сега единствената дейност в сферта е посещението на  Гюнтер Паули в България през 2013г. Той е основател на концепцията за синя икономика и проведе няколко семинара, за да я разпространи.

Това ли е цел на форума - да събуди интереса на българите в тази сфера?

Да, идеята е да ангажираме вниманието на основно младата  част от населението върху тази световна тенденция, да инициираме проекти, които да стъпят на принципите на синята икономика и по този начин да дадем личен пример, че тя може да бъде успешна.

Има ли пример в световен мащаб, който е вдъхновение за екипа на ОИБ?

В регион на Латинска Америка, където се отглеждат цитрусови плодове, проектът изплозва отпадъка на сока от цитрусите  - обелките, за екстрат в сапуни и така ги прави изцяло натурални. Това синьо решение ни вдъхновява истински.

Кой би имал интерес от развитието на синята икономика в България?

Цялото общество, защото така бихме преминали от оскъдност на ресурсите до тяхното изобилие. Това целим – да постигнем по-голям ефект с по-малко ресурс.

Твоето послание в духа на темата за синя икономика е...?

Искам да благодаря на всички тези млади хора, които прегърнаха идеята, позаинтересуваха се от нея и се опитват в момента да приложат нейните принципи в своите проекти. И като послание искам да им кажа да продължат да бъдат активни и че от тях зависи нашето общо утре.

 

Интервюто взе: Стелла Моллова

Фотограф: Кристина Димитрова

 

 

Активни на стола

 

На талази в медийното пространство тече всевъзможна информация за това как да живеем активно. А ние поемаме с интерес. Прелистваме жадно всяка страница на биоизданията и питаме гугъл как да влезем във форма,  ако е възможно за по-малко от 24 часа. Екип “Активен живот” ще разочарова пасивния читател – от чист интерес цветя не никнат.

Само 30 дена са нужни на едно занимание да се превърне в навик, от който имаме потребност. Според гост-лектора Георги Ненов (спортист, програмист, мотиватор и усмихнат човек) месец е психологическата бариера от трябва към искам.

Нашият екип запретна ръкави и реши да премине даже и отвъд нея. Идеята – сет за масаж и физически дейности, които може да правите... седнете... именно, точно на този стол. Комплектът не само ще съдържа части, които активират множество мускули и стави докато работим, но включва и схема, която прави заниманието постоянно.

Упражнения от такъв вид ни правят по-концентрирани и съответно по-продуктивни. Следователно най-голяма полза от продукта ще извлече бизнесът. Който е и основната цел. И инвеститор. Перфектно оформен кръговрат. Да видим какви идеи ще донесе утрешният ден.

 

Автор и фотограф: Невена Бачева

Гурме компост

 Екип „Сини иновации“ черпи енергията си от труда на г-н Паули и смело се заканва „от нищото да създаде нещо, а от бедността – богатство“. В конкретния случай – от биологичния отпадък, който така или иначе изгнива по бунищата, амбицираните социални предприемачи искат да направят компост.  

Оставяме сложните биологични термини настрана и временно се задоволяваме с простичкото обяснение, че компостирането е процес, при който се разграждат органични материали в контролирана среда, за да се образува био-тор. За целта са необходими компостер – или съдът, в който се осъществява процесът по разграждане, – и подходящ биологичен отпадък. Екип „Сини иновации“ отбелязва, че подобен органичен материал изобилства както в градските паркове и градини, така и по сметищата, където единствено заема място.

Следователно ползата би била за всички, както доволно отбелязват членове на екипа. Освен чисти паркове за гражданите и по-празни сметища за общините, от проекта би спечелил и дребният потребител или любител градинарят. Компостирането не е ново за България явление, но пък се осъществява главно на индустриално ниво. Идеята на „Сини иновации“ е да промени именно това, като предостави на обикновения човек качествен компост на конкурентна цена чрез обработката на по-малки количества отпадък. Неслучайно за име на проекта се спряга „Гурме компост“.

Стаята на екипа се оказва търсена дестинация – появяват се гостите от БНТ, които ще отразят работилницата за идеи в новинарската си емисия. Самият екип определя динамиката си като „интересна“, обменът на идеи – интензивен, а работата – структурирана.

Говори се с увереност за финансовия модел, който разчита на подкрепата както на държавни институции, така и на еврофондове за опазване на околната среда. Международни организации с ресурсите и нужния know-how пък ще помагат за въвеждането на подобна иновация. „Сините“ предприемачи предвиждат в бъдеще проектът да се радва на собствена възвращаемост. Тяхното очакване към форума е да впечатлят журито с презентацията си и да получат част от необходимия стартов капитал.

Предприемаческият дух трудно се ограничава в рамките на строгото планиране и много от екипа започват да размишляват върху потенциални допълнителни канали за финансиране. Те също се опитват да дадат по-екологичен нюанс на идеята си. В този дух се предлага към кампанията да се привлече и ресторантьорският бизнес чрез примамката на спестените от данъци пари и атрактивния син печат на менютата им, а биологичен отпадък да бъде събиран от доброволци из градските паркове. Един по-смел глас дори загатва, че в по-дългосрочен план използваните компостери могат - и трябва - да бъдат обновени така, че да имат допълнителен положителен ефект – да се ограничи отделянето на метан във въздушното пространство.

Автор: Надежда Тречкова

Фотограф: Кристина Димитрова