Околна среда

Председатели

Околна среда

Теми

Управление на водните ресурси

За всеки шести жител на планетата достъпът до чиста вода все още е недостижим лукс. Според наличието на водни ресурси България се нарежда сред петте най-бедни на водни ресурси страни (след Полша, Чехия, Белгия и Кипър). Изградената преди 40 г. водоснабдителна и канализационна система покрива около ¾ от територията на България, но спешно се нуждае от реконструкция, за да може да се предотвратят настоящите водни загуби от около 60%. За сравнение, загубите в преноса на вода в европейските страни се счита за нормално да са до 12% според изискванията на ЕС. В останалата ¼ от територията на страната липсват пречиствателни станции за отпадъчни води, а именно те са основните замърсители на водата. Заустването на непречистени води от своя страна води до замърсяване на околната среда на локално и национално ниво. Повишената информираност за значението и качествата на водните ресурси, намаляването на водното потребление и ефективната употреба на водата са сред темите на дневен ред, защото в крайна сметка не можем да пием пари.

Опазване на биоразнообразието

Биологичното разнообразие в България е сред най-богатите в Европа и се нарежда след това в Гърция и Испания. Една трета от територията на цялата страна е включена в екологичната система от защитени зони в ЕС Натура 2000, което е доказателство за изключителното ни природно преимущество. Към този момент в България са обособени 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, 35 поддържани резервата и цели 349 природни забележителности. Повечето проекти, осъществени в полза на опазването на биоразнообразието в България, са финансово покрепяни от други европейски страни. Специално внимание следва да се отдели на липсата на адекватно обществено разбиране за важността на биоразнообразието и заплахите пред него.

Замърсяване на въздуха

Оказва се, че в класацията за най-мръсен въздух българската столица е първенец в Европа – през 176 дни от годината вдишваме въздух, чието съдържание на вредни вещества е над допустимата норма. За сравнение – в европейски градове като Копенхаген и Стокхолм броят на дните със силно замърсен въздух достига едва два. Освен първите асоциации с активната промишлена дейност и бълващите гъст черен дим транспортни средства, замърсяването на въздуха се дължи и на българските граждани. Всички по-бедни общности, които използват твърди горива като дърва и въглища за отоплението си, вредят изключително много на качеството на въздуха. При отоплението на жилища с твърди горива в атмосферата се отделят въглероден диоксид, азотен диоксид, серен диоксид и други частици, които увеличават риска от белодробни и сърдечносъдови заболявания. В този смисъл преминаването към течни и газообразни горива, както и преходът към алтернативни възобновяеми източници на енергия са ключови мерки за опазването на околната среда и здравето ни.

Лектори

Евдокия МаневаБорислав Сандов