Култура и туризъм

Председатели

Култура и туризъм

Теми

Устойчиво развитие на туризма и културно-историческото наследство в България

Туризмът е доказано един от най-важните сектори на българската икономика.Неговият потенциал е свързан с повишаване на брутния вътрешен продукт,валутни приходи,създаване на нови работни места и др. След 90-те години на 20-ти век туристическия отрасъл в България се развива с много бързи темпове.Налице е увеличение на легловата база,предлаганите допълнителни услуги,разработване на маркетингови стратегии и реклама на курортите ни на международни туристически изложения. Нарастващото значение на туризма крие и множество предизвикателства пред съвременното общество. Развитието на масов туризъм може да доведе то унищожаване на културно-историческото наследство, изтощаване на туристическите ресурси, поява на отрицателен социално-културен ефект върху ценностната система и култура на местното население, както и  възникване на отрицателно отношение в самите туристи към стандартизираните туристически продукти за масово потребление.   Решението на всички тези фундаментални проблеми е формирането на устойчив туристически продукт на местно,регионално и национално равнище. Настоящата тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръх развитите  летни и зимни туристически дестинации.   Специфичната  цел на предложената тема е развитие на проекти с цел повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви, специфични за региона туристически продукти,както и увеличаване на приноса на сектора към устойчивото регионално развитие.   В обстановка на растящата конкуренция между туристическите дестинации, натрупаният опит от някои страни и региони, които залагат на материалните и нематериалните културни ресурси с цел да увеличат своите конкурентни предимства, доказва тезата, че такава стратегия може успешно да бъде реализирана.

Алтернативни форми на туризма – оценка и перспективи за развитие

Алтернативните форми на туризъм представляват един модерен отговор на масовия рекреационен туризъм.  Те представляват туристически пакет или отделни туристически продукти,които се различават от масовите туристически пакети по тяхната предлагане,организиране и протичане. Най-широко разпространените форми на алтернативен туризъм са религиозен, селски, винен, приключенски, културен, еко и др. Основен акцент на такъв тип пътувания са досега с местното население,опознаване на културни традиции и обичаи и пътувания насочени към опазвана на околната среда и природа. Според мнозина експерти,алтернативните форми на туризъм в България са подценяван туристически ресурс.Мака че,страната ни е сред водещите държави по брой културни паметници и био-резервати  в световен мащаб,България все още не заема полагащото й се място на картата на алтернативните туристически маршрути. Основна възможност за развитието на алтернативен туризъм в България, обаче, дават многобройните и разнообразни, все още не напълно проучени и неусвоени природни и културно-исторически ресурси с регионална, европейска и дори световна значимост: Понастоящем богатите възможности, които се  предлагат  за развитие на туризъм не се използват пълноценно. Идеята на проектите е да се създаде активна дискусия между участниците,която да завърши с разработката на проект,които да промотира даден(и) вид(ове) туризъм на международни туристически изложения в страната и чужбина.

Обучение и обмен на практики в туристическия сектор – проблеми и възможности пред българските студенти

България разполага с изключителен  културно-исторически потенциал, който дава предпоставки, за развитие както на традиционен, така и на алтернативен вид туризъм. Въпреки това се наблюдава ясно изразена концентрираност на туристическия поток в определени райони и доминация на масовия туристически продукт.  С оглед различията в развитието на отделните регионални туристически дестинации се наблюдава нужда от обмен  на нови методи и практики целящи максимално разгръщане на туристическия потенциал в по-слаби развитите туристически региони,както и предлагане  на алтернативни форми на масовия туризъм. Трябва да се вземе под внимание влиянието, което оказват отделните субекти в сферата на туризма. Туроператорите продължават да упражняват голямо въздействие върху потребителския избор,да оказват мощно влияние и върху доставчиците на туристически услуги, а някои от тях вече  избират предприятията, с които да работят, въз основа на поставени критерии в рамките на различни туристически съюзи, в които членуват. Неминуемо това се отразява н и на пазара на труда.  Студентите по туризъм се сблъскват с огромна конкуренция, множество изисквания,нискоквалифициран труд и минимални заплащане. В някои европейски страни туроператорските мрежи се обявяват в подкрепа на устойчивото развитие и насърчаване на добрите практики сред своите членове,като активно работят по набирането на талантливи стажанти. Поради масовото предлагане на работна ръка,изтичането на квалифицирани кадри зад граница и икономическото състояние на страната ни, предлагането на добри практики,обучения е изключително ограничено. Необходимo е осъществяването на редица събития целящи обогатяване на знанията, споделяне на опит и добри практики в сферата на туризма, създаване на мрежа от сътрудници , в лицето на които да бъдат  държави, региони, общини, туроператори и други представители на туристическата сфера. Нужно е да се изготви широка комуникационна кампания за популяризирането на борси/изложби/рекламни материали.  Непременно трябва да се интегрират както студенти от различни университети, така и ученици от специализираните гимназии, което ще допринесе за устойчивостта на проекта.

Лектори

Благой РагинЙорданка Кандулкова